1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

„Нямаме намерение да издаваме директиви за съдържанието на българските ни издания”

23 ноември 2007

Участието на „Труд” и „24 Часа” в медийната кампания срещу проекта за „мита Батак” ще променят политиката на есенския концерн за чуждестранните му издания. Бистра Узунова разговаря с шефа на групата Бодо Хомбах.

https://p.dw.com/p/CSFj
Шефът на ВАЦ - Бодо Хомбах

Б. Узунова :

Шефът на медийната групировка ВАЦ не е сред хората, които лесно дават интервю. Фактът, че този пъти всичко става изненадващо бързо, говори, колко голям е натискът да се изясни участието на двата вестника в подстрекателската кампания срещу Мартина Балева и Улф Брунбауер. Хомбах казва:

Хомбах:

„Ние сме изключително заинтиресовани да отговорим на този въпрос възможно най-задълбочено, а не повърхностно. Поради това приех поканата на българския президент идната седмица в четвъртък да замина за България за да обсъдим и този въпрос, да чуя и неговата гледна точка на историк, както и тази на редица други експерти. Аз ще бъда придружаван от реномирания историк проф. Лутц Нийтхамер, който познава проблема - той е бил в кураториума на фондация Бош, когато е дадена стипендията на младата специалистка по история на изкуството - както и от президента на международното сдружение на журналистите Ейдън Уайт. Искам много задълбочено да си изясня станалото, защото смятам, че тук става дума за дълбоко културно недоразумение, от което трябва да се поучим и от което и журналистите в бъдеще ще трябва да извлекат поуки за качеството на своята работа.”

Б. Узунова :

Що се отнася до същината на културното недоразумение, Бодо Хомбах го обяснява така:

Хомбах:

„Смятам, че младата историчка на изкуството интерпретира картини по смисъла на една школа в изкуството – така наречения деконструктивизъм – като пояснява при какви обстоятелства и в какво време са възникнали. Това нещо обаче е било разбрано погрешно в България от много хора – коиото са го схванали не като техническо-научен процес, а като развечнаване на национални символи и идентичности. Разбуненото обществено мнение в България, е необичайно – получавам безкрайно множество обаждания, включително и от независими, обективни и загрижени хора и това ме накара да взема решението, основно да се занимая с този въпрос и да се посъветвам с най-добрите експерти, които мога да намеря.”

Б.Узунова :

Бодо Хомбах иска да се дистанцира от емоциите, разразили се в България. Той в никакъв случай не би желал двата вестника „Труд” и 24 часа” да бъдат третирани като националистически, или дори близки до Атака. В тази връзка той припомня, че двете издания и сами са били обект на националистически атаки и че снимките на главните редактори също са били поставяни в интернет с указание, че за тяхната сигурност не може да бъде гарантирано. Независимо от това Хомбах признава, че са направени грешки, които той няма намерение да прикрива. Шефът на ВАЦ смята да засили обучението и допълнителна квалификация за журналистите. Предвидени са семинари, конгреси, обмен на мнения по етиката на журналистическата професия. Хомбах признава и това, че вътрешната комуникация в рамките на групировката очевидно не функционира добре, след като за нещо станало през лятото, той научил едва през миналата седмица. И още нещо: в бъдеще вече няма да се сключват договори в чужбина, в които ВАЦ да поема отговорност само за финансовата страна и разпространението, а партньорите – за съдържателната. Ето как Хомбах си представя засиления контрол над съдържанието :

Хомбах:

„ Нямаме намерение да контролираме съдържанията в партийно-политически аспект.Това няма да стане в никакъв случай. Нашият принцип е да се доверямае на компетентността на главните редактори и местните журналисти. Съдържателно нашите редуактори трябва да са свободни от външни влияния. Би било ужасно, ако издателството излезе с директиви, как да се работи. Основните ориентири са принципите на Орагнизацията за сигурност и сътрудничество в Европа – ненасилие, демокрация, европейска ориентация, толеранност. Освен това става дума за качеството на журналистическия труд, за любовта към истината, за точносттта в проучванията и в тази област смятаме да засилим образованието и допълнителната квалификация, за което отдавна имаме планове. Нямаме обаче намерение в Германия да разработваме директиви за съдържанието, което се публикува в България. Подобно нещо би било напълно погрешно.”