Нуждае ли се Германия от притока на чужденци?

Aко се вярва на баварския вътрешен министър Гюнтер Бекщайн „повеля на деня е ограничението, а не увеличението на притока от мигранти”. Неговият тенор се слива с популисткия хор, който непрекъснато повтаря, че Германия не може да си позволи да приема половин милион чужденци на година. Наистина през 2005 са дошли 579 хиляди, но това е само част от истината. Същевременно страната са напуснали 484 хиляди, т.е. реалният приток е 95 хиляди или шест пъти по-малко от застрашителната цифра, която използват популистите.

В тази статистика не влиза миграцията на самото германско население, където напоследък се наблюдава необичайно явление. През миналата година броят на германците, които са напуснали страната е със 17 хиляди повече от броя на тези, които са се завърнали в родината си. Обикновено това са висококвалифицирани млади хора. Всеки седми докторант напуска Германия, обикновено в посока Америка.

Според експертите от „Дойче банк рисърч” картината на миграцията не дава повод за особен оптимизъм. Ако се запази сегашният приток на мигранти при сложната демографска ситуация Германия ще наброява през 2050 година „едва” 68 милиона жители. За да не намалее населението, страната се нуждае годишно от 350 хиляди „нови” хора. Това диктуват изискванията на германската икономика. Ако сегашните тенденции в миграционния поток се запазят, след четири десетилетия хората в трудоспособна възраст ще намалеят значително. Броят на пенсионерите ще достигне почти 60% от населението и финансирането на пенсиите или т.нар. „договор между поколенията” ще стане непосилна задача. Затова Германия ще се нуждае предимно от млади и образовани хора.

Съвсем не е случайно, че тезата за необходимостта от повече имигранти, се подкрепя най-вече от икономистите. Повечето от политиците бягат от нея като „дявол от тамян”. На фона на високата безработица е доста трудно да се обясни на обикновения избирател, че страната има нужда от повече чужденци. Колкото и необичайно да звучи на пръв поглед, връзката между притока на чужденци и безработицата не е толкова ясно изразена. Обикновено „гастарбайтерите” заемат онези ниши в икономиката, където германците не искат да работят. Пример за това е селското стопанство, където определени дейности, като например брането на аспержи, се извършват предимно от чужденци.

Един от най-разпространените митове гласи, че седемте милиона чужденци в Германия живеят на гърба на социалната каса. Наскоро списание „Капитал” изнесе данни, според които всеки чужденец плаща на държавата под формата на данъци средно около 1800 евро повече, отколкото получава от нея. Но митът затова е мит – той просто не се нуждае от рационално обяснение.

Онези, които не вярват на митове, се обръщат по-скоро към фактите. А фактите говорят, че Германия се нуждае от притока на мигранти, противно на дяснопопулистките лозунги. Въпросът е, не дали трябва да идват чужденци, а по-скоро как да бъдат интегрирани те в обществото. А за мото на интеграцията могат да послужат думите на Гьоте, че „страна която не защитава чужденците, скоро ще западне.”