Номинирането на съдии за американския Върховен Съд

Президентите идват и си отиват, но Върховният съд остава вечен - казал веднъж Уилиям Хауърд Тафт. При това човекът е говорел от личен опит: от 1909 до 1913 той е бил президент на САЩ, а от 1921 до 1930 - върховен съдия на САЩ. Изказването на Тафт говори за политическото значение на тази институция, което става видно по различни поводи: Например при взимането на решение за прекратяване броенето на гласовете от щата Флорида при миналите президентски избори през 2000-та година, което се оказа решаващо за крайния резултат. Отговорен за избора на съдиите във Върховния Съд впрочем е държавният глава. Съставът му не е променян от 1994 година насам, а мандатът на съдиите е пожизнен. Сегашният Върховен Съд е строго разделен на либерална и консервативна част, водени съответно от Джон Пол Стивънс и Уилиям Ренквист. Най- влиятелният глас на съда е номинирата от Роналд Рейгън Сандра Дей О Конър, понеже като умерено консервативна съдийка тя не може да бъде причислена категорично към нито един от двата лагера, поради което нейният вот често пъти накланя везните в едната или другата посока. О Конър е на 74 години, Стивънс е на 84, а Ренквист на 80 - осем от всичките девет съдии на Върховния съд са над 65 годишна възраст. Макар да няма ограничение на мандата им като върховни съдии, от години насам вече се спекулира с възможността за оставки по възрастови причини. Засега обаче нито един от деветте съдии не е показал с нищо, че би желал да се възползва от подобна възможност. Въпреки това е ясно, че по времето на следващия президентски мандат, ще трябва да се определят нови върховни съдии. Номинирането им може да има решаващо въздействие над вътрешнополитическото радвитие на САЩ. Чрез избора на един или двама нови съдии от консервативния лагер например е възможно да се забранят отново абортите . Правото на аборт беше потвърдено от Върховния Съд пред четири десетилетия. Докато кандидат-президентът Джон Кери от сега заявява, че в случай на успех, ще номинира само съдии, които подкрепят правото на аборт, то настоящият дъжавен глава Буш засега избягва да вземе ясно становище по въпроса. Има и редица други теми,свързани с гражданските права, които в чувствителна степен биха се оказали зависими от евентуални нови решения на Върховния съд - става дума например за отпускането на квоти за малцинствата, които да улесняват достъпа им до висшите учебни заведения. И по този пункт мненията на Буш и Кери са различни. Кeри е за запазването на квотите за малцинствата, Буш е против. Друг подобен въпрос е например отделянето на църква от държава в образователната политика.

Така след избора на нови върховни съдии, бъдещият президент в решаваща степен може да въздейства над развитието на страната за десетилетия напред. Макар че, винаги са възможни и изненади: не всеки върховен съдия, който е започнал кариерата си като представител на консервативния лагер, винаги е оставал на тази страна, както и обратното.