1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Нойе Цюрхер Цайтунг за политиката на ЕС на Балканите

28 февруари 2006

Колкото по-успешно ЕС принуждава възможните кандидати към реформи, толкова по-несигурно е дали накрая ще може да изпълни обещанията си. Това е лайтмотива на статия от Нойе Цюрхер Цайтунг, която ви предлагаме:

https://p.dw.com/p/At6U

Евровизията изведе пред портала на трибунала в Хага подвижна телевизионна станция. Една осветомителна агенция монтира камерите си пред американската база в Тузла, та дано да успее да заснеме няколко бегли кадъра с Ратко Младич, който бил малко преди задържане. Тези кадри трябва да илюстрират един европейски успех, а именно, че ЕС все по-успешно си служи с морковчето и тоягата. Вече убеди редица държави от средна Европа, както и Турция към реформи, а сега рецептата функционира и на Балканите.

Когато през 2001 година по тъмна доба бившият сръбски президент се озова в Хага от видния арестант имаше само мъгляв образ. Тогава кадрите разкрива друга история. Зад нея се криеше заплахата на СЩ да бойкотират една международна конференция на държавите дарителки, където се очакваше да бъдат отпуснати големи суми за възстановяването на Сърбия. ЕС никога не си е служил особено добре с ултиматуми. Сред 25-е държави членки и без друго е трудно да се постигне консенсус по твърда позиция. Рецептата прилага от Брюксел е по-комплексна и по-гъвкава.

Хърватия, Македония и Сърбия са обвързани с определени изисквания. Хърватия трябваше да издири укриващия се бивш генерал Анте Готовина и затова можа да стартира преговорите по приемането. Сърбия пък трябва да задържи и предаде Ратко Младич, защото само така преговорите за стабилизацията и по договора за асоциирано членство няма да бъдат прекъснато месеци след като започнаха. Дължава, целяща да стане членка първо трябва да сключи такъв договор. ЕС одобри началото на преговорите миналата година след като Белград предаде на трибунала дузина търсени военнопрестъпници.

В понеделник външните министри на ЕС можаха да изпълнят желанието на главната обвинителка Карла дел Понте и да суспендират преговорите със Сърбия. Във всеки случай по-вероятно е отговорният европейски комисар Оли Рен просто да изпусне следващата дата за преговори, която е 5 април и да не определя нова среща с белградската делегация. В ЕС предпочитат да действат тихо и незабележимо. Рецептата въздейства, защото изгледите за приемане превръща дори заклетите националисти на Балканите в прагматици.

Смайващо е колко силно контрастират незасегнатата привлекателност на ЕС с растящия скептицизъм в Брюксел и сред членките на клуба. Тази седмица висшия брюкселски служител Енико Ландабрю заяви, че съмненията на французите и на холандците трябва да се вземат насериозно и се обяви за пауза в разширяването. Ландабрю ръководеше преговорите с източноевропейските държави кандидатки. Основният тон беше, че не може да се продължава така, като че ли нищо не се е случило.

Междувременно перспективата за приемане може би звучи кухо на Балканите. Потенциалните кандидатки наскоро бяха сплашени от изискването балканските държави първоначално да преговорят за влизане в зона за свободна търговия. Това звучи твърде много като удължаване на сроковете. В бюджета на ЕС от 2007 до 2013 година се предвиждат само скромни средства за възможни кандидатки. Така Черна гора, Сърбия или пък Албания могат да очакват много по-малко средства за реформи, отколкото имаха за подготовката си за приемане България или Румъния. Рецептата за тоягата и моркова функционира, но накрая от обещания морков може да остане съвсем малко.