Новият състав на китайското политбюро
22 октомври 2007“Имам да ви съобщя нещо и за да ме разберете по-добре ще ви го кажа и на английски. Когато влязат ръководителите, моля пазете тишина, изключете джиесемите си и не забравяйте, че не може да се поставят въпроси.”
Съобщението на представителя на китайското външно министерство, направено в конгресната зала в Пекин, разбира се не е изненадващо. Да не се задават въпроси – това е нормално в Китай, особено когато става дума за върховното ръководство, така наречения Постоянен съвет.
Нищо не е оставено на случайността, всичко върви абсолютно по протокол. Пръв на застланата с червен килим сцена излиза държавният глава Ху Цзянтао, с вечната си усмивка на лицето, едната ръка вдигната за поздрав. На подобаващо разстояние следват останалите от току-що избрания деветчленен състав на върховното тяло на страната, Постоянния комитет, в което са включени и две нови фигури. Ху ги представя с думите:
“Кси Джанпен и Ли Кайян са двама по-млади другари, съответно на 54 и на 52 години.”
И двамата, както партийният шеф на Шанхай Кси Джанпен, така и партийният ръководител на провинция Ляопин, са отдавна в партията, но едва отсега в политбюрото. Двамата новаци са смятани за потенциални кандидати за мястото на Ху след оттеглянето му след пет години.
По този начин Ху Цзянтао представи своите възможни наследници. Кси Джанпен е по образование инженер, има и докторска титла по право, женен е за една известна певица. Ли Кайян също е правист, а освен това говорел превъзходно английски. И двамата се водят за реформисти. С тяхна помощ президентът Ху Цзянтао се надява да осъществи държавните планове за следващите пет години:
“Ние ще работим с пълна сила за осъществяването на плановете, които партията ни постави като върховна цел. Ще се концентрираме върху индустриалния възход и развитие. Целта ни е научно ориентирано развитие, в което обаче на първо място стоят хората.”
Китай не желае повече да продължи да се развива на всяка цена, а иска да положи усилия за премахване на пропастта, зееща между богати и бедни в страната. Целта е да се постигне балансиран, траен растеж. Двамата политически новаци на върха се водят за най-подходящи за изпълнението на тази задача. За повече свобода и демокрация обаче – за това не стана дума и на този партиен конгрес. Китайските комунисти явно нямат никакви намерения да се разделят с властта.