"Новините, които правят историята"

Какво общо имат историята и журналистиката? При подобен въпрос човек се сеща може би първо за различията – едната обитава миналото, втората живее в настоящето. Но ако му поднесат известния факт не в тона на учебника по история, а като един вид медийно съобщение, тутакси ще забележи връзката. Историята, това са новините от вчера и завчера, – новините, които – предавани по различни канали, - надживяват времето и стигат до настоящето. Тъкмо на тази идея се гради забавният справочник, публикуван неотдавна в Германия под заглавие: “Новините, които правят историята”. На него ще спра вниманието ви днес, уважаеми слушатели.

Нищо по-скучно от вчерашната новост, гласи крилатата фраза. Опровергава я вероятно само фактът, че често новостта, разпространена вчера като новина, утре се оказва преломен момент. Да речем, съобщението за падането на Берлинската стена. От него тръгва, между другото, хрумването на съставителя Клаус Клебер да представи в обемащ 400 страници справочник историята на света от античността до наши дни. Възможно и померно ли е изобщо това? Да, стига да се намери изобретателен подход. Клаус Клебер го извлича от личния си опит на телевизионен журналист, а и от един пропуснат шанс. В предговора той разказва защо не успял да види и отрази падането на Берлинската стена – неподозиращ, че новината за първите демонстрации на 4. ноември 1989 г. са предвестие за разтърсващо събитие, той я предал от екрана и още същия ден заминал в отпуска на морето.

“Пет дни по-късно, пише Клебер, в яхта, насред морето, пращящият транзистор донесе вестта, че цял Берлин ликува. Имах чувството, че историята ми се присмива зад гърба.”

“Новините, които правят историята” е във всеки случай издание, което подтиква съвременника да не обръща гръб на сюрпризите и капризите й. А и да разбере как функционира самата тя. От походите на Александър Велики до навлизането в 21-ия век – неизброими събития насищат този невероятен период от време, светът и човечеството са се променили неимоверно. Непроменено остава човешкото любопитство – потребността от новината, доставена максимално бързо, максимално достоверно, при нужда - с вещ коментар. Масмедиите съществуват обаче не чак толкова от отдавна. Истинска находка е начинът, по който Клаус Клебер и авторският екип организират историческия материал – най-забележителните събития от две хилядолетия и половина са представени така, както биха съобщили за тях вестниците в съответната епоха, ако тогава съществуваха вестници. А именно, както прави всеки добър днешен вестник - във формата на кратка “главна” новина, допълнена от обстойно резюме и коментарна статия. Подобаващо място в изложението заемат не само походи, битки, войни, мирни преобразования и коронации, а и “звездни мигове” в знанието, науката, техниката, културата и изкуството.

Историята е опакована и преведена, с други думи, в модерен медиен формат. “Валенщайн – вероломно убит”, “Европа в опасност”, “Кромуел обезглавява английския крал” – такива и подобни заглавия въвеждат в стегнати, добре илюстрирани статии, чийто почерк свидетелства за вещина плюс обективност и старание за достоверен оглед на събитието от различни страни. Исторически преглед и справка за новинарския подход в съответната епоха предхождат всяка от седемте глави. Пригледно, точно и свежо поднесени са тъй разнообразни теми като да кажем Луи XIV и Версай, колониализацията на Индия или пък откриването на микроскопа и Халеевата комета. Читателят е увлечен от пъстрата смесица на събитията и заинтригуван, следва нишката на историческите зависимости, които организацията на темите ненатрапчиво, но ясно откроява.

Авторският екип успешно прилага хватката, към която се стреми всеки добър учител. Историята на света, представена като осведомителен бюлетин с драматични акценти, е странно жива и запомняща се. Знаменателни събития и човешки животи, с които по някакъв начин сме свързани, макар мисленето, преживяванията и вярванията на хората, населяващи историята, да са били тъй различни. Справочникът е предназначен за подрастващите, както сочи рекламното каре. Но не е безинтересен и за онези, които отдавна са надскочили тази възраст. Как са се предавали новините в хода на историята? Какво въздействие е оказала върху съвременниците и бъдещите поколения вестта за откриването на Америка, например? Книгата грижливо обглежда методите на информационно разпространение. И ясно показва, че дадено събитие придобива изобщо някакво значение едва и само когато вестта за него се разнесе, сиреч когато бъдем информирани. Подсещането за зрелия читател, разбира се, е: “Какво става, когато медиите загърбват сътресението и страданието в някоя точка на планетата, колко обективно е обективното съобщение и докъде се разпростират границите на собственото ни знание и съпричастност към болките на света, в който живеем?” Книгата уместно напомня на информационното общество и друга, уж позната истина: че историята се проявява не единствено в славни схватки и славни помирения, а понякога просто във вид на заразителна идея, която преобразява света.

Дочуване, уважаеми слушатели и до следващата Призма на 26 август в обедното ни предаване по същото време.