Нова книга на папата

Йоан Павел търси разковничето на проблема за свободата и истината. Той смята, че без обратната връзка с бог, като създател на човека и света, е невъзможно да се води морално отговорен живот. Животът идва от бога и не е в разпореждане на човека. Затова папата претендира за правото върху живота от началото до края му, обявява се срещу противозачатъчните средства и абортите, както и срещу евтаназията. При това с една подкупваща, упорита морална настойчивост. Само че тя не подхожда на духа на нашето време. Обществото на произвола и на индивидуализма възприема моралното учение на папата като рестриктивно и остаряло.

Ако човекът, пише Йоан Павел, може да решава на своя глава без да се съобразява с бога какво е добро и зло, истина и лъжа, тогава той може да решава и съдбата на другите хора - както стана в нацистка Германия и съветска Русия. Папата се обявява остро и против аборта, но от текста не може да се направи никакво заключение за сравнение с Холокоста, както подозираха мнозина критици. Йоан Павел, роден във Вадовице недалеч от Освиенцим и репресиран както при нацизма, така и при комунизма, няма нужда да бъде поучаван за същността на Холокоста.

И все пак неговите асоциации оставят смесени чувства у читателя. В това, че абортът е нещо лошо, днес поне в Западна Европа са убедени повече хора, отколкото само преди двайсет години. Само че не съществува съзнание за нуждата от тотално отхвърляне на всеки аборт, защото има екзистенциални ситуации, които просто налагат предприемането на тази стъпка. Главата на римо-католическата църква не допуска обаче никакви изключения.

Сърцето на папата бие за Европа, за обединяваща се Европа. Но в неговия мироглед явно няма място за плуралистичните течения в демократичния свят. Така например той е категорично против хомосексуалните връзки като "алтернативна форма на семейството", питайки се, цитат, "дали тук не действа коварно и прикрито една нова идеология на злото".

Подобни обвинения изглеждат безсилни. Те навеждат на мисълта, че Йоан Павел Втори не приема изцяло либералната ориентация на западния свят, да не говорим за диалог. Само че демократичните политици отдавна не се ръководят от напътствията на Ватикана, а хората не живеят според римските максими.