Новата партия на Йорг Хайдер

През 1970 става федерален председател на Кръга на свободната младеж. През 1979 за пръв път влиза в Националния съвет на Австрийската свободна партия, четири години по-късно е вече партиен шеф в Каринтия, откъдето започва стремглавият му възход. През 1986 заедно с група свои хора той извършва на партийния конгрес в Инсбрук прочутия “пуч” срещу либералния партиен ръководител Норберт Щегер, който е по онова време вице-канцлер. Три години по-късно Хайдер става областен управител на Каринтия. През 1991 той се подхлъзна с изказването си за “добрата политика по отношение на труда в Третия райх”, беше свален от поста си, но заяви: “Ще се върна отново”. Както и стана след блестящата му изборна победа през 1999 и повторната му победа през 2004.

Изборите от 1999 издигнаха Австрийската свободна партия на второ място в предпочитанията на избирателите. В коалиция с консервативната Австрийска народна партия Хайдер стигна до върха на властта в държавата. Начело на своята партия той инсталира дългогодишната си съратничка Сузане Рис-Пасер, която бе приета много добре от гражданите. Постепенно обаче тя доби такова самочувствие, че за Хайдер стана невъзможно да я направлява от разстояние. Едва инсценираният от Хайдер и неговите верни последователи “пуч” – всъщност неподчинение - на конгреса в Кнителфелд принуди Рис-Пасер да се оттегли. Под предлог, че семейството му било под заплаха, Хайдер оттегли обаче кандидатурата си за партийното председателство, предизвиквайки по този начин нови вълнения сред съпартийците си.

Неговата самовлюбеност, неспособността да реагира нормално на критика, както и склонноста му към популизъм са легендарни. Той обича също да се самоизтъква словесно на гърба на други, без да се свени да прибягва до клевети и лични обиди по адрес на политическите си съперници. По протежение на своя победоносен път през Австрия той остави безчет политически трупове. Неговото непостоянство се придружава и от резки промени в настроението му. Да не говорим пък за периодичните му заплахи с оставка; “Отивам си!” се превърна в шеговито мото сред австрийските политици.

Бихме били обаче несправедливи към него, ако не признаем огромния талант на комуникатора Хайдер, талант, който го превърна в медийна звезда далеч отвъд границите на Австрия. Той е в състояние явно безпроблемно да говори “от душата” на средния човек, да участва в сериозни дискусии, както и да публикува задълбочени текстове на научно равнище. Трайната заслуга на Хайдер е в това, че разкри безжалостно хитростите на пропорционалната система на големите партии и доведе до нейния край. Неговата харизма е все така силна; остава да видим докъде ще го доведе тя начело на новата партия, която планира.