1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Новата класация на Трансперънси Интернешънъл за корупцията по света

6 ноември 2006

Корупцията е една от главните причини за бедността по света, единодушни са повечето от 168-те държави, присъединили се към Конвенцията на ООН срещу корупцията. Много от тях обаче още не са ратифицирали тази конвенция, въпреки убеждението си, че корупцията пречи на свободното развитие и е бич най-вече за бедните хора. Международната правозащитна организация Трансперънси Интернешънъл вчера публикува поредни

https://p.dw.com/p/AuXb

я си индекс за корупцията по света, в който България все пак се намира приблизително в третината на най-малко корумпираните страни – на 57 място

Корупцията е престъпление, при което на пръв поглед има само извършители, но няма жертви. Разбира се, това впечатление е измамно. Много са потърпевшите, това са всички хора, най-вече в по-бедните страни, за чиято сметка се обогатяват корумпирани политици, държавни служители, бизнесмени и хора от частния бизнес. Трудно се разкриват корупционните престъпления, понеже рядко някой внася жалба. А онези, които си служат с корупционни методи, често пъти придобиват предимство в конкурентната борба. И двете страни, замесени в една корупционна сделка, имат интерес да не бъдат разкрити, а поради това е почти невъзможно да се хване краят на корупцията.

Пред тази дилема е изправена и правозащитната организация Трансперънси Интернешънъл. Тъкмо поради това индексът, изготвян от организацията, се нарича Индекс за оценката на корупцията. Тоест, класацията по корупция се извършва в резултат не от точно измерване, а от допитвания и по доклади. Ето какво обяснява председателката на организацията, канадката Хюгет Лабел:

“Тези проучвания се правят с помощта на бизнесмени, които работят в съответната страна или пък поддържат от чужбина контакти с тамошния бизнес. В проучванията участват още експерти от икономическия и научния сектор.”

Разбираемо е, че корупцията е най-разпространена в бедни страни без демократични структури. Чудно ли е тогава, че на последно място от общо 163 страни е Хаити. Ирак, Судан и Конго не са много по-добре. Изобщо държавите и регионите, които са разтърсвани от граждански войни и преследвани от глад и бедствия, нямат шанс скоро да се оправят, включително и заради корупцията, опасява се Хюгет Лабел:

“Едно корумпирано правителство, което граби приходите от националното богатство – например от суровини, от газ или петрол – не привлича и чуждестранни инвеститори. Да не говорим, че в такива страни липсват и необходимите социални структури, на които обикновено държат външните инвеститори.”

Най-незначителна е корупцията във Финландия, Норвегия и Исландия, смятат експертите на Трансперънси Интернешънъл. Показателите на Германия също са добри, страната е на 16 място. Шефът на германската секция на Трансперънси Хансьорг Елсхорст твърди, че в страната се полагат сериозни усилия в борбата срещу корупцията и важна роля е изиграл Законът за свободата на информацията. Чрез този закон гражданите получават правото да изискват и получават от фирми и от административни органи различни информации, например за строителни планове. Елсхорст приветства този закон, но не е сигурен, че той ще работи във федералната по своето устройства германска държава. Той освен това призовава германското правителство най-сетне да вземе мерки за ратифицирането на конвенцията на ООН срещу корупцията. За тази цел трябва да се промени член 108 от Наказателния кодекс, който засяга корупцията при депутатите:

“Според международните стандарти наказуемо е не само да “купиш” нечий глас, или да купиш конкретно предимство. Наказуем е и всеки опит за влияние, целящ да прокара определени интереси срещу определено заплащане.”

Според Транперънси, в германското законодателство все още има пролука, която латентно поражда корупция под формата на дарения за партиите или други форми на партийно финансиране.