Новата икономическа политика на Словакия

След разговорите с двата си коалиционни партньора премиерът Фицо заяви, че все още не може да съобщи подробности около новата правителствена програма. Освен едно: спазването на Маастрихтските критерии ще се ползва с приоритет, така че на 1 януари 2009 Словакия да е в състояние да въведе еврото. Едва ли може да се твърди, че Роберт Фицо е по природа мълчаливец – през последните седмици и дни – и особено по време на предизборната борба далеч по-често се чуваха различни негови представи за реформата на икономиката. Сега левият популист Фицо, предстои да покаже, как заедно с партньорите си – не по-малко популистичният Владимир Мечиар и дяснорадикалният Ян Слота смята да постигне тази цел. Любимите думи на Фицо са солидарност и справедливост, новите реформи в словашката икономика щели да засегнат главно богаташите. Ето как словашкият премиер си представя това:

Фицо:

“В момента се работи по въвеждането на специална данъчна ставка, засягаща монополисти, финансови институции и банки. С две думи, ние изпълняваме точно онова, което обещавахме още преди изборите.”

Преди изборите самозваният социалдемократ Фицо беше заявил, че ще подложи на проверка икономическата политика на предходното дясно-центристко правителство и че дори ще я ревизира. Макар сигналите, които излъчва Роберт Фицо да не са винаги еднозначни, според директора на либералната фондация Хайек в Братислава Мартин Хрен – той очевидно все още насериозно смята, че подобна ревизия е възможна. Хрен казва:

Хрен:

На първо място трябва да се каже, че изявленията на различните министри по повод бъдещата правителствена програма до момента са твърде различни. Някои от тях са още по-въздържани в изказванията си даже и от Фицо, макар да ми се струва, че в момента той упражнява силен натиск върху тези министри защото желае да им се наложи. Не е изключено, в крайна сметка, в правителствената декларация да фигурират много по-радикални мерки, отколкото първоначално се смяташе за възможно.”

Това са перспективи, които едва ли радват политическите и икономически експерти. Най-вече чуждестранните фирми в Словакия са изпълнени с голямо подозрение, дали ще остане нещо от бурно рекламирания плосък данък от 19% и опростяването на данъчната система. Хрен казва:

Хрен:

“Друг проблем е облагането на печалбите на монополните предприятия и банките с нови, по-високи данъци. Това би било твърде неблагополучна мярка: ясно е, че благодарение на либерализираните капитални потоци, фирмите днес нямат проблем да изнасят печалбите си в чужбина и да ги укриват от вторично данъчно облагане. На второ място, подобна мярка би нарушила функционирането на пазара, би нарушила конкуренцията и би поставило някои фирми в неблагоприятни позиции.”

Това пък означава, че въодушевлението да се инвестира в Словакия, може значително да намалее. Защото подобно намерение е като нежно растение, за което трябва да се полагат множество грижи , а конкуренцията от съседните държави като Чехия, Унгария и Полша и особено висока. Левият популист Роберт Фицо смята да увеличи минималната заплата, отново да подсили социалната защита при съкращения, както и да даде нови права на профсъюзите – все мерки, които няма непременно да допринесат за успокояване на пазара. Също както и обявеното от новото правителство още по времето на предизборната борба немерение – да съживи социалната държава. Дали при това положение ще е възможно, държавните разходи да бъдат поддържани на приемливо ниво, е повече от съмнително.

Независимо от това, Роберт Фицо обича да се представя като словашкия Робин Худ – макара критиците с право да обръщат внимание на факта, че неговата партия СМЕР се финансира от новобогаташи, които имат сериозни икономически интереси и апетити. Икономическият анализатор Мартин Хрен , във всеки случай е скептично настроен по отношение на бъдещето на словашката икономика. Той казва:

Хрен :

“Ще си позволя да направя прогнозата, че през следващите една –две години икономическият прираст в страната ще бъде силен, независимо от онова, което предприема правителството. Това ще се дължи главно на новите инвестиции и най-вече благодарение на новите автомобилни заводи, които предстои да започнат работа. Ако погледнем обаче 3, 4 или 5 години напред, една погрешна икономическа политика, каквато явно се готви да следва премиерът Фицо, може да вкара страната в икономическа криза.”