1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

”Нищо в Ирак не минава без него”

21 януари 2005

Портрет на шиитския аятолах Систани в навечерието на иракските избори на 30-ти януари от Петер Филип

https://p.dw.com/p/AtvB
Снимка: AP

Преди войната в Ирак САЩ надали са си представяли, че опитите им да превърнат страната в демокрация след свалянето на Садам Хюсеин, ще зависят до голяма степен от благоразположението на 75-годишния велик аятолах. Али Ал-Систани е сега може би най-широко признатия духовен лидер на шиитите по света и против неговата воля нищо не може да стане в Ирак. Шиитското мнозинство в страната съставлява около 60 на сто от населението. А макар и шиитите да слушат неколцина различни лидери, то те все пак признават за върховен авторитет роденият в източно-иранския град Машхад Систани.

Великият аятолах се е оттеглил в Наджаф, недалеч от гроба на Али, първият имам на шиитския ислям. Систани практически никога не се явява пред обществеността, не дава интервюта и не държи речи. В думите му обаче се вслушват: нуждаещите се от съвет, се обръщат към престарелия богослов или пък във връзка с проблеми от ежедневието си може даже да кликне интернет-страницата на аятолаха, съдържаща готови отговори по най-различни въпроси.

Първият съвет на Систани за бъдещето на Ирак бе даден още със самото американско нахлуване: шиитите да се въздържат и да не провокират стълкновения, заяви той тогава. Сметката му гласеше: ако САЩ имат сериозни намерения и проведат свободни избори, то тоогава шиитите и без туй ще дойдат на власт. Защо да застрашават този си шанс, конфронтирайки се с окупаторите?

Луди глави като младия шиитски лидер Муктада ал-Садр изтълкуваха сдържаността на Систани като слабост и отстъпление пред американците. Тя обаче не беше такава. Точно обратното: с упоритост и постоянство Систани постигна онова, което друга иракчани, а още по-малко пък ал-Садр, не успяха: Систани наложи подготовката на общонационални избори и и също така избраните на 30-ти декември да ратифицират конституцията след евентуални изменения, както и да извършат подготовката за редовни избори в края на 2005-та година.

Главната цел на тази негова стратегия е, иракчаните да придобият усещането, че най-сетне могат сами да решават съдбините си и че вече не са зависими от благоволението на някой диктатор или от произвола на окупационната власт. Що се отнася до окупационната власт, то Вашингтон трябва да поеме спрямо избраните представители на иракчаните ангажимента за разработване на план-график за изтегляне от Ирак. Евентуално в рамките на година и половина.

Великият аятолах е последователен и не се кандидатира сам на изборите, а само препоръчва да се гласува за ”Обединения иракски алианс” – обединението на най-важните шиитски партии, в това число и за онези, които се обявяват за по-радикално-ислямска република. В алианса участват не само шиити, за да се демонстрира, че става дума преди всичко за политическо, а не за религиозно или етническо иракско движение.

Във всеки случай Вашингтон не се поколеба да изпълни исканията на Систани. Защото без шиитите в Ирак не може да се наложи нов ред. И в случая САЩ са заинтересовани, както и всички други участващи, шиитите да не изпадат под влиянието на радикални сили от рода на ал-Садр. Систани се числи още към ”старата школа” шиитски богослови. Наистина той настоява държавното устройство да бъде по правилата и законите на исляма, но е против твърде тясното обвързване на религията с политиката или нна държават с духовенството.

Така че Систани пледира Ирак да бъде дефиниран и в конституцията като ислямска държава, обаче няма предвид копие на Ислямската република Иран. Великият аятолах отхвърля иранския вариант на ”валиат е факи” т.е. ”господството на религиозните учители”. Той не е иракски Хомеини, а и след възможната изборна победа на шиитите със сигурност няма да иска да стане политически лидер, а ще продължи да действа на втори план.