”Ние сме жертва на собствените си страхове”

”Война без план, правителство без морал и армия без ръководство. Израел има всички основания да се съмнява в себе си”, пише вестник Ди Цайт в подзаглавието на текста, предоставен му от Давид Гросман. В него четем:

Всеки път годишнината от смъртта на Ицхак Рабин е моментът, в които ние притихваме, спомняйки си за човека и държавника Рабин,но и насочвайки погледа си към нас самите, към обществото, ръководството ни, настроенията на нацията, състоянието на мирния процес и личния ни живот на фона на големите събития. Не е лесно да погледнем в лицето тази отминаваща година. Имаше война. Израел показа мускули по военно му и точно така на бял свят изкочиха слабостта и ранимостта му. Така ние осъзнахме, че военната сила не може да осигури бъдещето ни в дългосрочен план. И най-вече – ние открихме, че в почти всички сфери на живота Израел е затънал много по-дълбоко в криза, отколкото предполагахме. Питам Ви, как е възможно един толкова творчески и иновативен народ като нашия, който винаги е успявал да се издигне от пепелта да изглежда така слаб и безпомощен въпреки военната си мощ, казва израелскят писател Давид Гросман в словото си, отпечатано от седмичника Ди цайт.

Гросман не пести критиките си спрямо израелското правителство. ”Последната война, казва той, ни накара да разберем болезнено, че в Израел няма власт, че израелското ръковоство е кухо, не само политическото, но и военното. По-гоямата част от съдържанието, с което се изпълва обвиваката на политиката му, не е нищо друго освен страх и всяване на страх, влюбеност във властта и злоупотреба с нея, пазарлъци с всичко онова, което ни е свято и скъпо.

Исак Рабин пое по пътя на мира с палестинците, не защото те или пък техните водачи му бяха особено мили. И тогава се твърдеше, че нямаме партньор от страна на палестинците и че няма за какво да преговаряме с тях. Рабин започна да действа, защото осъзна, че израелското общество не моеж да същуствува вечно в ситуацията на неразрешен конфликт. По-рано от всички други Рабин разбра, че животът в условията на насилие, окупация, тероризъм, страх и безнадеждност изисква цена, която Израел не може да плаща дълго.

Нещастието, което сполетя мени моето семейство, когато синът ми Ури загина на фронта, не ми дава извънредни права в ообещствения дискурс. Но аз мисля, че конфронтацията със смърта и загубата, води до известно отрезвяване и ясен поглед, поне що се отнася до разликата между важно и второстепенно, между постижимо и непостижимо, между действително и желано, казва израелският писател Давид Гросман и се обръща директно към премиера Олмерт с призива: ”Огледайте се поне за момент, кого може да изберем за наш партньор. По-голямата част от палестинците избраха Хамас, организацията, която отказва да преговаря с нас и дори не иска да признае съществуването ни. Какво може да се направи в такава ситуация? Какво ни остава? Да ги притискаме още повече? Да убиваме и занапред стотици палестинци в ивицата Газа, по-голямата част от тях невинни граждани като нас самите? Говорете с палестинците, г-н Олмерт, при това през главата на Хамас. Обърнете се към онези от тях, които са с умерени политически възгледи и отхвърят Хамас, също както Вие и аз. Обърнете се към палестниския народ, вижте раните на тези хора, осъзнайте болката им. Бъдещите преговори няма да съсипят нито Вас, нито позицията на държавата Израел. Сърцата на хората обаче ще се отворят едни за други и това има невероятна сила, казва изралеският писател Давид Гросман в словото си по повод годишнината от смъртта на Рабин, отпечатено от седмицника Ди Цайт.