Нивото на лихвите достигна исторически низини

Намаляването на лихвения процент, при който банките от еврозоната могат да се осигурят средства от Европейската централна банка /ЕЦБ/, бе необходимо и възможно. Необходимостта произтича от трайната конюнктурна криза. Лошите новини от света на предприемачеството нямат край. В индустрията отпадат поръчките, все повече фирми са изправени пред огромни трудности, на пазара на труда нараства броят на безработните.

ЕЦБ отвърна на очакванията

Възможността пък произтича оттам, че нарастването на цените практически вече не играе роля. В Германия например при ръст на цените от 1,1 процента през януари не може и дума да става за инфлация. Цените се движат в диапазона, определян като периметър на стабилността от емисионните банки, т.е. под два процента.

С решението си Европейската централна банка отвърна на очакванията, подхранвани от седмици насам от нейния президент Жан-Клод Трише. Банките не бяха изненадани, точно обратното - всичко различно от настоящото намаляване на лихвите би било изненадващо. Европейската централна банка доказа, че провежда правилен курс с паричната си политика като сваля лихвания процент.

През лятото на 2000-ната година водещата лихва възлизаше на 4,25 процента, на фона на ръст в икономическите постижения и цените. През есента на миналата година, когато подемът отдавна се бе превърнал в застой, последва - и във връзка със ситуацията на американския пазар на недвижими имоти - остър срив на световната икономика, което накара всички централни банки по света да свалят лихвите. Със сега достигнатото равнище от 1,5 процента най-вероятно изобщо не е достигнат края на намаляването, макар нивото на лихвите в еврозоната да е достигнало исторически низини. Но пък и икономиката от десетилетия не е била до такава степен съсипана както при сегашната рецесия.

Развитието е непредвидимо

По-нататъшното развитие на конюнктурата определено е свързано с по-нататъшните намалявания на лихвения процент. Тъй като ниските лихви се отразяват с около половингодишно закъснение на стопанската дейност. Фирмите използват изгодните финансови условия за инвестиции, частните домакинства изплащат покупките си с евтини кредити. Но при сегашната криза не е сигурно, че лихвите ще имат стимулиращо въздействие. Тъй като развитието на нещата продължава и никой не знае докъде ще стигне.

Ефектът от досегашните намалявания на лихвите е в най-добрия случай в предотвратяването на още по-тежкия срив на икономиката. Затова Европейската централна банка трябва да изчака да установи дали конюнктурата ще достигне най-ниската си точка през лятото, както се прогнозира, и след това ще започне да се стабилизира. Едва ако тези предвиждания се опровергаят, Европейската централна банка може да преосмисли сегашната си политика.