Неочакван обрат в италианската правителствена криза

Берлускони очевидно играе ва банк. Напук на всички прогнози той не подаде оставка и дори възнамерява да премине в настъпление и да реши правителствената криза чрез премерване на силите в парламента. Италианският премиер каза, че още през тази седмица ще иска гласуване в Сената. Твърде смело намерение, имайки предвид, че след като миналата седмица християндемократите напуснаха коалицията, кабинетът на Берлускони вече не разполага с мнозинство нито в Сената, нито в долната камара на парламента. Ако премиерът не получи вот на доверие, това ще означава край на мандата му и нови избори. Берлускони обаче демонстрира добро настроение. Единственият му коментар пред напиращите журналисти беше:

“Ще се явя в парламента, пък ще видим как ще реагират сенаторите.”

Министър-председателят засега не казва дали ще предложи в парламента нови имена на мястото на четиримата оттеглили се министри-християндемократи, или пък сам временно ще поеме задачите им. Самите християндемократи са твърде раздразнени от внезапното решение на Берлускони да не подава оставка. Те бяха се ангажирали да влязат в бъдещо ново правителство, ако премиерът реши правителствената криза според техните условия: тоест оставка на кабинета и ново правителство с обновена програма и с променен личен състав. До снощи изглеждаше, че Силвио Берлускони е приел тези условия и ще извърши въпросната маневра – твърде обичайна, впрочем, за италианската политика – за да си подсигури политическото оцеляване. Дори външният министър и вицепремиер Джанфранко Фини от дясно-консервативния Алеанца Национале каза, че в коалицията е постигнато споразумение за оставка на Берлускони и сформиране на ново правителство. Неочакваната акция на премиера обърка всички и ядоса християндемократите. Техният лидер Марко Фолини веднага свика кризисно заседание на партийното ръководство, след което отправи лаконично предупреждение към Берлускони: “Ще се видим в парламента.”

Все още не е ясно какво е накарало министър-председателя да предприеме неочакваната маневра. Очевидно крайно-дясната Лега Норд, която напоследък е най-близкият коалиционен партньор на премиера, също е действала в тази посока. След оттеглянето на християндемократите Лега Норд неколкократно обяви, че е готова за предсрочни избори. Възможно е обаче Берлускони да действа по този рискован начин, воден и друго убеждение: че навярно е по-добре да загуби в директен политически сблъсък, отколкото още цяла година да се пазари с недоволни коалиционни партньори и да изпълнява капризите им. И накрая: Берлускони очевидно допуска, че християндемократите ще се уплашат от предсрочните избори и тихомълком ще се върнат в лоното на коалицията.

Защото кризата в Италия беше предизвикана от резултатите от регионалните избори преди 2 седмици, в които партиите от управляващата коалиция претърпяха драматично поражение. Гласуването в още един регион последния уикенд също беше спечелено от опозицията. Допитванията до общественото мнение показват, че ако сега се проведат предсрочни избори, коалицията на Силиво Берлускони ще слезе от власт, а кабинетът ще бъде съставен от лявоцентристките партии.