Немски криминален роман с български реминисценции

И това ако не е изненада! Уве Колбе, роденият поет е написал криминален роман или по-скоро мистериозен криминален роман. Загадъчна история. Един германски турист е убит, двама хамбургски полицаи се отправят за Пловдив, за да разследват, заедно с българските си колеги случая Олаф Д. Единият полицай, Бернд Льович през 80-те години е избягал от ГДР на Запад – обстоятелство, което свързва героя с автора на романа. Спомените и съвременността на посткомунистическите отношения се радуват; на един паркинг в Родопите са намерени частите на човешко тяло: ръце, крака, труп; главата и половият член липсват. Загадъчна история. Митът, разказан накратко в този криминален роман, е за тракийския певец Орфей. “Най-поетическият образ на древна Гърция произхожда от Родопите”, казва не без гордост българският поет Иван Вазов. Краят на Орфей: обладани от екстаз, вакханките го разкъсват. Да разследва случая с Олаф Д., който се оказва също поет, а освен това, както издава дневникът му, и еротоман, отнема много време и нерви на Льович. Доказателства обаче няма. Група български жени познават жертвата; те се занимават с антично-езически култове и се опитват да привлекат Льович. Той е податлив; и криминалният комисар, поне в душевните урви на Балканите, е поетическо създание; всеки е двойствен.

Всеки играе някаква игра с всекиго. Това не се отнася толкова до Льович, макар и той да играе роля – представящ се за германски учител и любознателен пътешественик, той всъщност прави разследвания, направляван не дотам добре от българската полиция. Дали наистина дамският кръжок, почитащ двойствения живот, е отговорен за престъплението, след като намерената глава обаче не принадлежи на Олаф Д.? Авторът си играе с читателя. Докато последният си блъска главата над трудносмилаемия мит за разкъсаното тяло, Льович го поучава: “Всичко това са глупости”. Предпазна реакция срещу халюцинациите. Стилът на Уве Колбе е почти делови, същевременно в него се примесват ирония и сарказъм. От друга страна, между другото, почти мимоходом авторът очертава българската история, култура, манталитет – чрез героя си, който е непрестанно на път, по следите на една загадъчна история.