1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Недомислен законопроект

16 ноември 2005

«Уронване на достойнството на държавата» в чужбина е мотивът, с който се предлагат промени в действащия наказателен кодекс. От 3 до 10 години е предвиденото лишаване от свобода, според същото предложение. На тази тема е следващият коментар.

https://p.dw.com/p/AuaX
Снимка: BilderBox

Това че в два законопроекта за изменение и допълнение на действащия Наказателен кодекс, фигурира текст, който предвижда затвор за всеки, който си позволи да критикува България в чужбина, беше разкритие, което получи еднозначни коментари през миналите няколко дни от експерти, юристи и представители на неправителствените организации. Би било смущаващо да не е така…

Истински тревожният сигнал обаче се крие всъщност зад информацията, че проектът е писан от работна групи на Министерството на правосъдието. И това именно обстоятелство не бива да бъде подминавано - независимо че в изхода на целия този абсурд сякаш не бива да има съмнение.

Според първоначалната информация, от Министерството на правосъдието били заявили, че не знаят кой е авторът на предложените поправки. Проектът за изцяло нов Наказателен кодекс бил продукт на екип, наблюдаван от заместник-министъра Маргарит Ганев.

В същото време, в едно от най-гледаните предавания на Националната телевизия лидерът на "Атака" гордо изтъкна, че авторството на това предложение идва от тяхната парламентарна група. По какъв начин е осъществена творческата симбиоза между ядрото на националистите и екипа от експерти към Министерството на правосъдието, засега остава загадка. В същото това предаване лидерът на Атака подчерта, че става дума за явление, желаещо да скъса завинаги със - "тоталитарното комунистическо минало, чиито наследници са днешните социалисти" .

А въпросното предложение - нека не забравяме това - е почти дословно преписано от текст, съчинен през 1951 година - когато тоталитарният комунизъм е бил в своя цветущ възход.

Още няколко въпроса можем да зададем около този допотопен повей от мрачните сталински времена - ако хората от Министерството на правосъдието са си дали сметка за подобно позорящо днешния ден на България предложение, то дали от там ще бъде направено официално съобщение, с което правният клир да се разграничи от подобни суфльори. Ако хората от Министерството на правосъдието не желаят подобни прецеденти да се повтарят, то дали някой ще се наеме да проследи каналите, по които се инфилтрират такива идеи?

Ако ведомството, което е най-остро критикувано в докладите на Европейската комисия, не желае върху него да пада сянка на подозрение, че духът от времената, когато светът беше разделен с Желязна завеса, продължава да броди по коридорите, то ще се яви ли упълномощено лице, което да поясни този абсурд, на който сме свидетели една година преди евентуалното приемане на страната в европейския клуб?

Най-вероятно това няма да се случи.

Най-вероятно опитът за промяна на Наказателния кодекс по начин, който не само не съответства на времето, в което живеем, но е и подигравка към заблудата, че е приключил преходът на България от тоталитаризъм към демокрация, ще остане като нелепа жестикулация на миналото. Може би ще се появи в някои изследвания за парадоксите на посткомунистическите мутации. Докато не разберем обаче механизмите, по които днес се случва това, няма да научим с какъв багаж в обоза сме тръгнали към елитния европейски клуб.