Неграмотността в Италия
2 февруари 2004Реклама
Красивото лице на телевизионната говорителка се изкривява когато стига до последната новина: близо една трета от италианците не могат да четат и пишат както трябва. За една така горда и богата на традиции страна, навлязла в последния етап на своето исторически безпримерно икономическо чудо и сега напираща в ерата на информационните технологии, резултатите от студията на Университета Кастел Сант Анджело наистина са отрезвяващи. А фактът, че тази новина изобщо се добра до телевизията, където от сутрин до вечер тече един безкраен купон с танцьорки, футболисти и крещящи говорителки, е истинско чудо.
При това Италия има извънредно начетен правителствен шеф. Премиерът Берлускони се хвали, че знаел наизуст цели пасажи от "Божествена комедия" на Данте. Само че той все пак е натрупал своето многомилиардно богатство най-вече от телевизията. Дали телегеничният министър-председател не е допринесъл сам за това, че броят на неграмотните е най-голям там, където се намира основната част от избирателите му, именно в бедния юг на страната?
По-скоро се налага обратният извод: тъй като ограмотяването достигна крайните региони на полустрова с голямо закъснение, затова семплите послания намират тук най-голям отклик. Впрочем недоразвитият Юг, с неговите почти феодални структури, е дал не само емигранти, но и един амбициозен елит от класически образованата буржоазия. Бенедето Кроче е само един от многото примери за южняци, направили кариера в университета и политиката. Простите хора, доколкото не заминават отвъд океана, остават закрепостени на нивата и по правило без образование.
И днес още, една трета италианци напускат училище преди 18-та си година, а що се отнася до успешното завършване на университетското образование, Италия се нарежда междувременно след Мексико. Италия изобщо не може да се сравнява със страни с голям дял от висшисти и високи инвестиции в образованието - като Корея или Канада, - показва лоши резултати и в рамката на Европа. Огромният брой неграмотни все още не е навредил на икономиката на страната, славеща се със своите велики тоскански словотворци Данте, Петрарка и Бокачо. Напротив - за простата работа във фабриките и услугите, на която италианската икономика дължи своето експортно чудо, все още не е нужна способността за четене и писане.
Междувременно неграмотността започва обаче да тревожи политиците и бизнеса, тъй като пречи на усвояването на редица технически нововъведения в частния и професионалния живот. За да не се стигне до непоправимо изоставане, италианската държава стимулира достъпа до Интернет със субсидии. Само че това не е голяма помощ за онзи, който не може или не иска да чете. По този начин легастеничната третина от италианската нация е застрашена да изпадне от икономически обусловената неграмотност на феодализма в самодоволното безхаберие на неграмотната телемания.
При това Италия има извънредно начетен правителствен шеф. Премиерът Берлускони се хвали, че знаел наизуст цели пасажи от "Божествена комедия" на Данте. Само че той все пак е натрупал своето многомилиардно богатство най-вече от телевизията. Дали телегеничният министър-председател не е допринесъл сам за това, че броят на неграмотните е най-голям там, където се намира основната част от избирателите му, именно в бедния юг на страната?
По-скоро се налага обратният извод: тъй като ограмотяването достигна крайните региони на полустрова с голямо закъснение, затова семплите послания намират тук най-голям отклик. Впрочем недоразвитият Юг, с неговите почти феодални структури, е дал не само емигранти, но и един амбициозен елит от класически образованата буржоазия. Бенедето Кроче е само един от многото примери за южняци, направили кариера в университета и политиката. Простите хора, доколкото не заминават отвъд океана, остават закрепостени на нивата и по правило без образование.
И днес още, една трета италианци напускат училище преди 18-та си година, а що се отнася до успешното завършване на университетското образование, Италия се нарежда междувременно след Мексико. Италия изобщо не може да се сравнява със страни с голям дял от висшисти и високи инвестиции в образованието - като Корея или Канада, - показва лоши резултати и в рамката на Европа. Огромният брой неграмотни все още не е навредил на икономиката на страната, славеща се със своите велики тоскански словотворци Данте, Петрарка и Бокачо. Напротив - за простата работа във фабриките и услугите, на която италианската икономика дължи своето експортно чудо, все още не е нужна способността за четене и писане.
Междувременно неграмотността започва обаче да тревожи политиците и бизнеса, тъй като пречи на усвояването на редица технически нововъведения в частния и професионалния живот. За да не се стигне до непоправимо изоставане, италианската държава стимулира достъпа до Интернет със субсидии. Само че това не е голяма помощ за онзи, който не може или не иска да чете. По този начин легастеничната третина от италианската нация е застрашена да изпадне от икономически обусловената неграмотност на феодализма в самодоволното безхаберие на неграмотната телемания.
Реклама