Неадекватност и шамари

В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев разглежда проблема:

Ключовата дума в цялата гръмотевична епистоларна афера между Брюксел и властите в София по повод затягането кранчето на европейските фондове, е „неадекватност”. Според речника „Мериам-Уебстър”, терминът означава „недостатъчност за изпълнение на специфични изисквания” или „законова и разумна недостатъчност”. Което се вписва точно в конкретния български случай.

В последните дни от първата година на българското еврочленство малцина обърнаха необходимото внимание върху социологическо изследване на „Алфа рисърч”, което регистрира няколко сериозни опасения на гражданите. Почти половината анкетирани европейски вече българи, посочиха, че парите, които идват от еврофондовете, ще се концентрират

в тесни кръгове, близки до властта.

Една трета от отговорилите категорично прогнозираха, че европейските пари ще останат неизползувани поради липсващ капацитет и злоупотреби. Мечтите на участниците в анкетата бяха през тази година европарите да се насочат към здравеопазване, селско стопанство, образование, подобряване на инфраструктурата, грижа за хората в неравностойно положение...

Уви. Както обикновено най-лошите очаквания на хората се сбъдват, а мечтите им отново се отдалечават в хоризонта. Не че спрените близо 500 милиона евро ще влошат и без това жалката икономическа ситуация в страната, но това ще забави за неопределено време така нужната глътка „финансов” кислород за пребелелия от недоимък среден и малък бизнес.

Каквито и оправдания да търсят сега политици, министри и чиновници от мнозинството, те ще бъдат „неадекватни”. Защото в посочените от ЕК точно 25 намерени за най-значителни недостатъка на установената в България система за боравене с парите на европейските данъкоплатци по програмата ФАР, личи нейната тежка „законова и разумна недостатъчност” при управлението на фондовете, в прозрачността и контрола на тяхното разпределяне. В посочените „недостатъци”

прозират откровени нередности и измами,

както и невъзможността на държавата да „гарантира” надеждното менажиране на фондовете, сиреч да бъде адекватна в изпълнението на тези „специфични изисквания”.

Болката от шамара обикновено е по-слаба от обидата. Година преди края на своя мандат, сегашното българско управление отнесе три бързи финансови шамара от Брюксел. Следват и други такива, тъй като е много малко вероятно адекватността да се появи в практиката на едно доказано вече корумпирано управление.

Колкото до обидата – за властимащи, които всеки ден в парламента и по медиите са в състояние да тръбят, че управлението им е успешно и се готвят за втори мандат – това е непозната категория.

Обидата е изгарящо усещане за хора с достойнство. А конкретния случай просто не е такъв.