На Хърватия са й необходими още усилия до европейското членство

През ноември в Хърватия предстоят парламентарни избори, а това, което ще трябва да се свърши незабавно след изборите, е залегнало в стратегическата програма за развитие за финансовия период от 2006-та до 2013-та година, която правителството трябваше да представи в Брюксел в рамките на присъединителните преговори. Списъкът включва както по-нататъшното консолидиране на държавните финанси, така и приватизацията на все още нераздържавените предприятия, а също и – мерки за подобряване на здравеопазването и администрацията. Дясноконсервативното правителство на министър-председателя Ивон Санадер определено не е стояло със скръстени ръце през последните четири години, но много от точките, записани във всеобхватната програма за реформи, подготвена от Световната банка по молба на Санадер, все още не са изпълнени. Приключена бе приватизацията в стоманодобивната индустрия и при аграрните комбинати. Правителството изпълни и обещанието си да изнесе на борсата още 17 процента от акциите си в хърватската нефтена фирма ИНА. За един от особено важните успехи се смята продажбата на фармацевтичното предприятие Плива на американския концерн Бар.

Но точно както и предишните правителства, сегашното не се реши да приватизира петте корабостроителници, поддържани от държавата от години с големи субсидии. Не му достигна смелостта да заложи хилядите добре платени работни места. С тази задача ще трябва да се заеме следващият кабинет, тъй като Европейската комисия не би се съгласила с още едно забавяне. Междувременно Брюксел оказва толкова голям натиск, че се изисква създаването на концепция за приватизацията на корабостроителниците още преди изборите. Според експертите само за една от тях би могъл да се намери частен купувач – поради качеството на изработваните там кораби за транспорт на автомобили. Бъдещето на останалите изглежда по-скоро мрачно.

Без промените в здравеопазването и в администрацията пък не биха довели до траен резултат усилията за установяване на държавния дефицит под границата от 3 процента. Разходите за обществените учреждения все още възлизат на над 50 процента от брутния вътрешен продукт, само парите за заплати на държавните служители са 11 на сто. В никоя друга държава в средна и югоизточна Европа държавата не е толкова претенциозна. И няма нищо чудно, че Хърватия е шампион в Източна Европа и по отношение на данъците, които съставляват повече от 40 процента от брутния вътрешен продукт. Затова и препоръката на Борис Вуйчич, вицепрезидент на хърватската национална банка, е за намаляване на данъчната тежест. Той изтъква и, че има нужда от по-гъвкав трудов пазар и много по-добър предприемачески климат, за да спрат чуждестранните инвеститори да игнорират Хърватия. Без тези реформи Хърватия няма шанс да ускори растежа и да се приближи до нивата на заплащане в Европейския съюз. Тъй като раздутият държавен сектор отнема въздуха и капитала не само на частния сектор, не достига и финансов капацитет за съфинансирането на бъдещите проекти от европейските структурни фондове, които би трябвало да възлизат годишно на 1,5 млрд евро или три процента от брутния вътрешен продукт. А това, че реформите се осмислят, се доказва от прогнозните данни за растежа в стратегическата програма: в периода 2010-та – 2013-та годишният икономически растеж се предвижда да достигне 7,3 на сто, докато за периода 2006-та – 2009-та е 5,1 процента.

От въпроса дали новото правителство ще прояви необходимата воля за реформи ще зависи дали бъдещото европейско членство на Хърватия ще бъде по примира на Ирландия или на Гърция, където процесът на конвергенция бе задвижен една няколко години след присъединяването. Относително стабилната икономическа ситуация е причина за известното въздържане от предприемането на следващи реформи, изискващи жертви. Като се има предвид, че от 2000-ната година насам растежът е 4 процента всяка година, че високата безработица е свалена от 20 процента на 11. От миналата година насам и размерът на чуждестранните инвестиции нарасна значително, инфлацията е ниска, обменният курс стабилен, износът се увеличава, а и експертите прогнозират още по-интензивно развитие през следващите години. В икономически план нещата вървят толкова добре, че е почти отегчително – казва банковият шеф Вуйчич.

В последния доклад на Брюксел за напредъка се изтъква необходимостта от полагане на специални усилия в сферата на правосъдието и административната реформа. Препоръчва се и по-твърд подход срещу корупцията, както и – по-енергично да се прилагат на практика одобрените закони.