"Национална култура"?

Тази седмица сме избрали една тема, която рядко попада в полезрението на оперативната журналистика. По повод една конференция, проведена в Берлин, журналистът от Ди Цайт Томас Асхойер подлага на критичен анализ понятието „национална култура” и не без ирония описва мъчителните опити на участниците в конференция да дефинират неговите размити граници. За разлика от други европейски страни, сред които е и България, германците са доста резервирани към обобщения от типа на „национална култура”, включително и поради лошия си исторически опит през миналия век.

За това направо можеш да се обзаложиш: минат се не минат няколко години, по-често или по-рядко, в зависимост от душевното състояние на нацията, едно и също лице се обявява за издирване. Вече от много време това лице се укрива и изобщо не показва никакво намерение да се предаде на властите с цел идентифициране.

Това неизвестно лице е така наречената „национална култура”.

Всички си мислят, че я познават, ала никой не знае как изглежда. Защото колкото повече скъсяваш дистанцията, толкова по-чужд ти изглежда погледът й. Всъщност, изразът „национална култура” е семантична фикция. Той много успешно се е маскирал в единствено число, докато в действителност е в множествено. Една „национална култура” се състои от безкрайности, от прекъсвания и варианти, от звуци, образи и изречения. И ако решиш да опишеш рамките на тази сложна конструкция, можеш изцяло да се разминеш с нея. Кой знае защо Гьоте-Институт тази година прояви храброст и отново да извади на дневен ред „националната култура”. Съответната конференция в Берлин завърши така, както трябваше да завърши: в добро настроение и в дълбока мъгла.

Националната култура не съществува, би било грешка обаче да се твърди и обратното.

Нека го кажем така: тя е обект на копнежи. Новата средна класа я смята за нещо като витринка, където се държат вечните човешки ценности. Други пък я използват като убежище срещу критичните мирогледни дискусии и трезвия себеанализ. И в единия, и в другия случай националната култура винаги е онова, което тъкмо в момента ни липсва. Защо англичаните пеят патриотични песни, а ние, германците – не? Това попита заместник-председателят на Бундестага Волфганг Тирзе. А историкът Конрад Ярауш припомни, че Ваймар на Гьоте не попречи на Бухенвалд, тъй че оттогава насам

националната култура вече не става за метаразказ,

националната приказка е прекършена.

Неправилно би било да гледаме на националната култура и като плътна рамка – тя е по-скоро херменевтична рамка, смята социоложката Саския Засен. През тази рамка наблюдаваме случващото се по света, за да му реагираме политически. На конференцията в Берлин изобщо стана дума за всичко, само икономическите аспекти на националната култура останаха незасегнати. А в момента културният маркетинг е толкова на мода иначе! Всички се опитват да представят нацията като културна марка, само и само да подобрят малко външнотърговския баланс. С други думи: Шилер като външнотърговски фактор. Пише Томас Асхойер в Ди Цайт.