НАТО е на път да се превърне в политически дискусионен клуб

г.

Какво е общото между Дарфур, Ирак и Кавказ? Общото е, че са брънки от дъгата на нестабилност. Този термин не е точен нито в научен, нито в географски смисъл, но е твърде въздействащ и поради това политически важен. Тази дъга на нестабилността тръгва от Мароко на запад и стига до Средна Азия на изток, а нестабилността, за която става дума, бива от най-различен характер: конфликти, войни (включително и граждански), мизерия, СПИН, миграция, ислямизъм, деспотизъм, етнически вражди, тероризъм, оръжия за масово поразяване, трафик на оръжие, наркотици и хора.

В случая с ядрената програма на Иран заплахата, идващата от там междувременно се превърна в международно политическо възпаление. По същата кризисна дъга са разположени Палестина, Ирак и Чечения, докато конфликтите в останалите кавказки републики междувременно са замразени, както се казва. Нека не забравяме обаче, че петролпроводите от Персийския залив и от Средна Азия минават тъкмо през Кавказкия регион, така че там кризисният потенциал си остава висок.

Този пояс от опасности се намира току пред прага на Европа. Тъй че въпросът гласи: държат ли европейците под око въпросните стратегически опасности? И ако ги държат – в каква мяра тези опасности са предмет на техния дневен в ред в областта на външните отношения и сигурността? В дневния ред на САЩ тези опасности определено присъстват, и то не само, защото става дума за петрол, който е важен елемент от западната енергийна стратегия. Един американски генерал, участник в атлантически семинар в Берлин, мрачно прогнозира, че след десет години Западът ще се занимава почти само с Африка. А това означава – и нов мандат за НАТО. Между другото, 12 държави от НАТО вече сигнализираха готовността си за сътрудничество за поддържане на сигурността в Кавказкия регион. Но колкото и да е важно стабилизирането и умиротворяването по пртежение на ”дъгата на нестабилността”, трудно ни е да си представим, че утре НАТО ще оправи Каспийския регион, а вдругиден ще се насочи към залива на Гвинея. И причината е не толкова географска, колкото политическа: и Ирак, и други примери показват, че вътре в Алианса има противоречия, че вътрешната солидарност е подкопана. От едната страна са САЩ, които доста се изложиха с тяхната ”коалиция на желаещите”. От другата пък са европейците, които въпреки Истанбул предпочитат НАТО да стои настрана от Ирак. Испанският премиер Сапатеро дори направи още една крачка и призова цялата коалиция да се оттегли от Ирак. Тъй че: нима може да се остави настрана конфликтът в Ирак, където за целия Запад са заложени на карта толкова важни неща, и в същото време НАТО да се захване да преследва терористи в Судан? Ако се стигне до мисия на НАТО за обучаване на войници в Ирак, Германия ще остане пред вратата, а според един германски военен това означава, че германските офицери ще трябва да бъдат изтеглени от съответни консултативни органи в НАТО. Американските генерали, участващи в споменатия семинар, са на друго мнение. Според тях това би било нарушение на един от най-важните принципи: на интегрираните командни структури. В такъв случай, и особено ако други държави последват примера на Германия, временните коалиции постепенно могат да изместят НАТО като отбранителна организация. В момента вече никой не може да се закълне, че НАТО наистина ще остане първият и най-надежден инструмент за отбрана и решаване на кризи. Дори самите генерали от НАТО, които знаят какво е да обикаляш като просяк от държава на държава и да се молиш за войски или техника. В повечето страни от ЕС военните бюджети непрекъснато се свиват, така че вътре в НАТО постепенно възниква двукласово общество и се топи вътрешното единство. Това политическо раздалечаване се посреща с известно задоволство тук и там из Европа, понеже доста европейци се стремят към повече независимост спрямо САЩ. Лидерската роля на САЩ, упражнявана десетилития наред включително във и чрез НАТО, сега е подложена на критика, а оттук не е далеч до предположението, че Алиансът наистина е на път да дегенерира до обикновен политически дискусионен клуб. Това ще се хареса на определени хора и от двете страни на океана. Но кой тогава ще помага в Африка и по цялата дъга на нестабилност?