Настъпва ли нова Ледникова епоха в отношенията между Вашингтон и Москва?

Преди 7 години светът изглеждаше все още подреден – Съветският съюз отдавна вече беше преминал в историята, а президентът Буш гледаше много оптимистично напред заедно със своя нов приятел...

“Колкото по-добре опознавам президента Путин, токова по-дълбоко мога да надниквам в неговото сърце и душа, а с това все повече се убеждавам, колко добре можем да работим заедно.”

Непримирими различия

След това последваха атентатите от 11 септември 2001 година и войната в Ирак, определената от Путин като “грешка”. Освен това продължават различията относно иранската ядрена програма, двете страни си разменят упреци в недемократични действия и потъпкване на човешките права. Да не забравяме и обвиненията срещу Москва за нейните оръжейни доставки на Сирия, и несъгласието на Кремъл с американския план за изграждане на противоракетен шит в Източна Европа.

На този фон американският лидер предупреждава за риска от избухването на Трета световна война, ако Иран не бъде възпрян да произведе атомна бомба не и без помощта на Русия. Путин контрира с обещания за модернизирането на руския ядрен арсенал. И макар да продължават да се обръщат с “Джордж” и “Владимир” един към друг, двамата отдавна вече не са приятели. Буш се надява, както впрочем и много американци, че скоро Путин ще се махне от политическата сцена. Веднъж дори го беше попитал за това:

“Поинтересувах се само, какво ще прави след края на президентския му мандат, но той не пожела да отговори.”

Буш е разочарован и трябва да признае, че погрешно е оценявал Путин. Същото можем да кажем и за държавния секретар Кондолиза Райс, която обаче успява да въздържа раздразнението си:

“Винаги съм го смятала за човек, който работи за интересите на своя народ, за открит човек. Различията настъпват тогава, когато имаме различна представа за тези интереси.”

Но така също и Путин често е имал по-различна представа за действията на Америка.

Пропилените шансове

Пропастта между тях става все по-голяма, казва професорът по политология към университета в Станфорд Майкъл МакФаул, и допълва:

“Това не е началото на нова Студена война. Лошата новина е, че имахме шанса да направим една могъща страна съюзник на западните демокрации. Този шанс е пропилян, а това прави нещата много по-трудни.”

Затова и ще трябва да свикнем с втвърдяването в тона по оста Вашингтон-Москва докато “Джордж” е президент, а “Владимир” не промени своя курс, който дразни мнозина американци. Сред тях е и сенаторът Джон Маккейн, който се бори за спечелване на правото, да представи Републиканската партия на следващите президентски избори:

“Изглежда Путин желае едно нещо най-много от всичко останало – още дълго време да бъде трън в очите на Запада.”