Наследството на Зоран Джинджич

За Зарко Корач случаят с Джинджич е ясен.

"Убийството на Зоран Джинджич е резултат от политически заговор. То е политическо убийство с политически цели. Целта е била, опростено казано, да се стопира демократизирането и промяната в Сърбия."

Корач е бивш заместник на Джинджич в първото демократично правителство на Сърбия след тоталитарния режим на Слободан Милошевич. Малко след смъртта на премиера партията, на която той е председател, минава в опозиция. Днес той е един от най-яростните критици на евроскептичния министър-председател Воислав Кощуница. Още тогава, като държавен глава,

Кощуница се опитва да попречи на ориентирането на Белград към Запада.

"Той се опита да събори Джинджич от властта, да попречи на Сърбия да проведе бързи и ефективни реформи. Сега повлече Сърбия в спор с ЕС, което беше типично за него политическо действие."

Белград и Брюксел са в конфликт заради Косово. Южната сръбска провинция е независима от близо един месец насам, но досега новата държава е призната само от западните страни-членки на ЕС и САЩ. Затова националистическите и консервативните партии и преди всичко премиерът Кощуница се опитат да спрат сближаването с ЕС. Зарко Корач:

"Кощуница определя политическия пейзаж в Сърбия. Голяма част от медиите са под контрола му. В обществото царува атмосфера на антидемократизъм, срещу реформите, срещу Запада.

Драголюб Мицунович е на друго мнение. Преди 20 години той е бил политическият ментор на Джинджич. След това пътищата им се разделят. Малко преди атентата те отново споделят едно политическо виждане. Въпреки всичко, за Мицунович и Косовският въпрос, и политиката към ЕС в Сърбия не са табу.

"Свободата на словото е абсолютна. От друга страна

неофициално се упражнява натиск върху журналистите.

Въпреки това в медиите се води един здравословен дебат. Никoй не се опитва да затвори устата на журналистите. Ако обаче някой се страхува да изразява мнението си, сам си е виновен."

Стремежът на Джинджич бил да доведе Сърбия не само до бързо членство в ЕС. Той е инициатор и на сближаването със съседните страни. Малко преди убийството му той прави опит, макар и неуспешен, да инициира дебат за бъдещето на Косово в западните държави. Пет години по-късно, са поставени, макар и по-силно, същите основни въпроси.

"Проучванията показват, че не по-малко, а все повече граждани подкрепят европейската интеграция. Но те са объркани, защото им се поставят грешните въпроси, именно, дали заради членството в ЕС Сърбия трябва да се откаже от Косово."

Това обяснява Драголюб Мицунович. Той продължава да бъде член на Демократическата партия. След смъртта на харизматичния Джинджич тя се смята за носещата реформаторска сила в Белград. Само че, след убийството, признава Мицунович, нито партията, нито новият й председател и държавен глава Борис Тадич успяват решително да проведат трансформациите и реформите, необходими на страната.

Битката за бъдещето на Сърбия

ще се води тепърва, през следващите месеци, когато ще тече предизборната кампания. Прозападните сили очакват ясна покдрепа от Брюксел, както и разбиране от страна на европейците, че не приемат отделянето на Косово. Ако националистическите партии спечелят, предупредителните думи на Зоран Джинджич, казани малко преди атенатата, ще добият нова актуалност.

"Ако сега Сърбия спре процеса на реформите, ще бъдат нужни десет години, за да можем отново да го задвижим. Имаме огромен исторически шанс да постигнем нещо голямо за страната и региона. Но трябва да се положат усилия, за да избегнем рисковете. Все още не ни признават като демокрация, която провежда икономически реформи по пътя към Европа. Това е шанс, който утре може да се окаже пропуснат."