Напреженията между България и Македония

Усилията на Македония да се приобщи към ЕС могат да се натъкнат на ново препятствие: историческия спор със съседна България за македонската идентичност и език. България, която трябва да влезе в ЕС в края на тази година, досега подкрепяше евентуалното присъединяване на Македония към блока. Наскоро обаче българският външен министър Ивайло Калфин заплаши, че ще оттегли подкрепата за Македония заради историческите спорове между двете страни. “Изразихме подкрепа за македонското членство, но тази подкрепа не може да бъде безусловна,” каза Калфин на среща с българските посланици наскоро. “Има критерии, които трябва да се спазват. Настояваме македонските власти стриктно да спазват принципите на добросъседството и да не проявяват агресия към българската нация и история,” добави той. Двете страни делят стари исторически връзки и напрежения. България беше първата страна, която призна независимостта на Македония от бившата Югославия през 1991 година, но и до днес отказва формално да признае съществуването на отделен македонски етнос и език. Дискусията, в която е намесена и съседна Гърция, произхожда от географския регион Македония, който е разделен в трите страни. Атина се безпокои от евентуални териториални претенции и отдавна настоява съседната страна да престане да се нарича Република Македония, за да се прави разлика между нея и географския регион. България също е обезпокоена от онова, което нарича “сепаратистки претенции” на незначителното македонско малцинство, а Конституционният съд забрани партията на това малцинство, защото застрашавала “националния интегритет”. Някои политици в България твърдят, че тази партия има поддържката на Скопие. Друг проблем, който усложнява подкрепата на София за Македония е гражданството. Македонците просто трябва да докажат историческия си български произход, и веднага могат да получат българско гражданство. През последните пет години близо 8 хиляди македонци са станали български граждани, твърдят официалните инстанции. Сред тях е както бившият македонски премиер Любчо Георгиевски, така и действащи политици, твърди българският вицепрезидент Ангел Марин. Някои хора в Македония смятат, че българската политика за даване на гражданство е инструмент за скрита асимилация. Но повечето кандидати за българско гражданство са млади хора, които търсят възможности в ЕС, казва служител от македонското вътрешно министерство, пожелал анонимност. Македония предприе първите стъпки към еврочленство, но процесът ще отнеме още доста години. 36-годишната Мая Стояновска от столицата Скопие казва, че иска българско гражданство, за да пътува по-лесно. “Омръзна ми да давам стотици евро за визи по чуждите посолства,” казва тя. “Българското гражданство ще ми спести пари, нерви и унижения,” добавя Стояновска. 47-годишният Димитър Димитровски, който е мениджър в туристическа агенция вече има български паспорт. “Сега аз съм европеец, македонец с българско гражданство,” казва той. И обратно. Мария Маневска, безработна икономистка, твърди, че никога няма да поиска двойно гражданство. “Не съм толкова наивна. Много добре знам, че българите дават лесно гражданство на македонците, само за да могат после да кажат, че ние сме от български произход,” казва тя. “Сигурна съм, че ще извлекат полза от този ход,” добавя още Маневска пред американските репортери.