Намордник за журналистите?

Властта на италианския премиер и медиен цар е уникална в цяла Европа. И Берлускони не се свени да я използва. Недоволен е, например, от едно критично предаване по държавния телевизионен канал РАИ-2, в което става дума и за съдебните процеси срещу премиера.
Водещият на предаването, което се излъчва в четвъртък вечер, се казва Микеле Санторо. Тъкмо той олицетворява както никой друг в Италия борбата срещу медийния монопол, съсредоточен в ръцете на Берлускони. Санторо не премълчава критиката си срещу министър-председателя. В едно от последните му предавания става дума, например, за страха на много италианци от притока на извъневропейски бежанци и за

политиката на кабинета Берлускони към имигрантите

Думата имат и двете страни: гневните граждани и гневните пришълци, представител на правителството и адвокатка, която защитава мигрантите. Партиите в управляващата коалиция твърдят, че положението е просто неудържимо, но в предаването се чува и аргументът, че за това са виновни преди всичко те. Защото тъкмо днешните управници през 2002 година наложиха един закон, който на практика отваря вратата за нелегална имиграция. В студиото е и Марко Травалио, журналист, който напоследък предизвика огромен скандал, наричайки новоизбрания италиански президент Ренато Скифани

„приятел на мафията”

Факт е, че президентът навремето бил партньор в застрахователната агенция Сикула Брокер не с кого да е, а тъкмо с по-късно осъдения мафиот Мандала.

И че е бил консултант на общинския съвет на Вилабате край Палермо, който по-сетне беше разпуснат заради връзки с мафията. Но Марко Травалио си позволи да изрече всичко това по телевизията, което мнозина смятат за недопустимо. Президентът Скифани възнамерява да го съди за клевета.
„Всъщност тук си имаме работа с човек, който иска да отрови атмосферата на диалог и сътрудничество в парламента.”
Това казва президентът, без обаче да коментира самите факти. Държавната телевизия РАИ, която излъчи на живо интервюто с журналиста Марко Травалио, вече официално се извини на президента, а това зарадва управляващите партии. Впрочем, дори политици от опозицията останаха доволни от извинението. Самият Травалио казва:
„Аз съм журналист и ми е безразлично какво говорят политиците за мен.

Журналистите са длъжни да осведомяват за истината

и аз тъкмо това направих.”
Марко Травалио си разбира от работата и е почтен към своите професионални задължения. Това обаче не се отнася до всички негови колеги в днешна Италия. Мнозина журналисти дори няма нужда да бъдат цензурирани от управляващите, защото сами заобикалят опасните теми. В същото време и сетивата на публиката са все по-притъпени, все повече хора вече просто повдигат рамене, когато стане дума за далаверите на политиците. Писателят Нани Балестрини направо твърди, че това е форма на мека диктатура, която засяга цялото общество:
„В тази фаза на декаданс се намираме вече отдавна, още от началото на ерата Берлускони. Травалио каза нещо, което не е ново. И макар че всеки може да го прочете на много места, никой не го прави – на италианците просто им е все едно.”