Накъде поема Киргизстан след свалянето на президента Аскар Акаев?

Авторитарните владетели изпадат в затруднения, когато не се държат достатъчно авторитарно. Сваленият от власт президент на страната Акаев не разпореди да се стреля по демонстрантите, протестиращи през миналата седмица срещу него. Той отклони и предложенията от някои съседни страни, да приеме чуждестранни войски, които да му помогнат да подсили позициите си. Президентът е вярвал, че може да се задържи и без употребата на населие. Съдбоносна заблуда – както вече стана ясно на всички. В разстояние на само няколко часа малобройни демонстранти успяха да пометат властта на Акаев. После той, заедно със семейството си, избяга в Русия, където изчаква да види, как ще се развият събитията в Киргизстан.

Ясно е, че положението на хората в бедната , предимно аграрна държава, няма да се подобри в скоро време . Техният живот и без друго никога не е бил особено хубав – нито по съветско време, нито пък след обявяването на независимостта на страната през 1991 година. Две трети от киргизите в момента нямат работа, а средния доход не достига и 40 долара на месец. Заедно с бедността се разрастна и недоволството на хората. Към това се добавиха и някои политически причини от последните месеци, които накараха чашата да прелее: президентът Акаев лично е замесен в манипулирането на последните парламентарни избори, а той и неговия фамилен клан трупат все повече богатства.

Повлияни от политическите промени в Украйна и Грузия, киргизите също събраха смелост да дадат публична изява на недоволството си. В крайна сметка и самите демонстранти бяха изненадани от бързината, с която побегна президентът Акаев. Опозиционният лагер пое властта, но беше напълно неподготвен за подобно нещо. Политическото положение в страната продължава да е нестабилно. Битката за надмощие се разгоря и далеч не е приключила окончателно. ОССЕ се опитва да посредничи за решаването на конфликта, но засега постига твърде скромен успех.

Ситуацията в Киргизстан се наблюдава особено внимателно от съседните страни. Русия няма нужда да се опасява за влиянието си в тази централноазиатска република. Тя остава икономически зависима от Москва, независимо, кой управлява в Бишкек. И въпреки това Кремъл следи с подозрение събитията в Киргизстан. След Грузия и Украйна, това е третата бивша Съветска република, която прогонва президента си. Москва с основание се опасява, че може да има и нови последователи на този пример – да кажем в Беларус, в Молдова или в някоя от останалите централноазиатски републики на ОНД. Тамошните деспоти със сигурност са разбрали едно след нерешителните действия на Акаев: надигне ли отново глава опозицията в техните страни, тя трябва да бъде смачкана със насилие. Подобни неща са валидни впрочем и за Китай. От двете страни на китайско- киргизстанската граница живеят тюрски народи, които са приятелски свързани помежду си. Ръководството в Пекин се опасява, че бацилът на революцията може да обхване и китайската територия. Още щом започнаха размириците в Бишкек, Пекин затвори границата към малкия си съсед в Централна Азия. Така се създава странна коалиция ,базираща се на общност на интересите за стабилност - между китайци, руснаци, казахи и американци, които имат своя военна база в Киргизстан.

А Европа? Преди 11 септември 2001 тя не проявяваше почти никакъв интерес към тази част на света и гледаше на централноазиатските републики от ОНД като на сфера на руско влияние. Западът “ откри” Киргизстан едва в хода на борбата срещу международния тероризъм. Това вероятно няма да се окаже достатъчно за по-голям ангажимент в Бишкек. За съжаление. Световният интерес към Киргизстан със сигурност щеше да е значително по-голям, ако страната разполагаше със същите солидни находища на петрол и земен газ , каквито има например съседен Казахстан.