Накъде отива Европа?

И без конституционната криза дневният ред на 25-тимата държавни и правителствени ръководители щеше да е запълнен до краен предел. С въпроси по финансите, икономическия растеж, помощта за развиващите се страни и оръжейното ембарго срещу Китай. Ала отрицателните вотове срещу конституцията във Франция и Холандия принуждава политиците да дадат отговор. Накъде отива Европа? В Европейския парламент шокираният председател на фракцията на социалистите Мартин Шулц без заобикалки призна, че няма готова рецепта:

“Искам да призная тук, че съм безпомощен. Мисля, че не съм сам в това отношение”.

Първоначално лозунгът гласеше: “Да продължаваме все така!” Т.е. ратификационният процес по европейската конституция да не се спира. Сега се множат призивите към почивка за поемане на дъх и преобмисляне, дори и да е само заради това, да се спечели време, да се намери изход. Така смята и Фрейзър Кемерън, от Брюкселския научно-изследователски институт “Юропиън полиси сентър”:

“Поради това се нуждаем от пауз до две години, а тогава ще има нови правителства в Германия, във Франция, а също така и във Великобритания. Тогава ще видим, как може би все още ще можем да спасим, но конституцията в досегашния си вид е мъртва”.

По време на тази пауза следва да се обмислят основно целите и границите на Европа – това искане издигна британският премиер Тони Блеър, който поема от 1-ви юли председателството на Съвета на ЕС. Министърът по европейските въпроси на Люксембург Николас Шмид даде да се разбере, че този път гражданите на Европа трябва да бъдат спечелени:

“Трябва да пренесем демократичния дебат в страните ни и в парламентите им. Трябва да водим тези дебати с хората и със социалните партньори. Трябва отново да наваксаме времето, което пропиляхме.”

Мартин Шулц, шефът на социалистите в евро-парламента, също е самокритичен. Според него Европа трябва да гарантира повече социална сигурнност и повече работни места, а този път не е лек:

“Част от хората изпитват истински страх. А сега изпитваме отмъщението за това, че политиците твърде дълго се правеха, че разполагат с незабавни решения, каквито всъщност изобщо нямат.”

Шефът на консервативната фракция в Парламента на Европа Ханс-Герд Пьотеринг предупреждава за опасността от твърде прибързано разширяване на съюза с все повече нови нови страни. Той смята, че при сегашната ситуация би било погрешно да се започват присъединителни преговори с Турция:

“Не бива да преразтягаме ЕС политически, културно и географически. Тази е голямата загриженост, намерила израз на референдумите.”

На срещата на върха на 16-ти и 17-ти юни държавните и правителствените ръководители ще трябва да надскочат собствените си сенки и да приемат горещо оспорваната финансова рамка на ЕС до 2013 год. Това би било правилният сигнал смята председателят на комисията не ЕС Жозе Барозу:

“Необходимо е да се постигне компромис за бюджетната рамка. Така бихме могли да подадем знак, че Европа не е замряла неподвижно, а е в състояние, да преодолява трудностите”.

Фрейзър Кемерън от Европейския политически център не вярва, че срещата на върха ще доведе до пробив. Позициите на Великобритания, на нето-платците и на страните-получателки изглеждат несъвместими. И без конституция ЕС няма да се разпадне, ако сегашната криза се възприеме като шанс:

“Със сигурност е правилно, да назовем ставащото криза, но винаги в миналото сме намирали разрешение и Европа е излизала по-силна. Не вярвам, следващата седмица да намерим разрешение. Твърде сложно е, но за две години всички трябва да проумеят, че Европа, която сме изградили трябва да се подсили и да продължава напред”.

Председателят на Комисията Барозу, шефът на евро-бюрократите, вероятно вече е обзет от храбростта на отчаянието. На пресконференция с рок-звездата Боно Барозу цитира от една песен на групата на Боно Ю Ту, префасонирайки текста за ЕС: “зарежи грижите и всичко ще се оправи. Несигурността ни сочи пътя!”