Наказателното преследване в България е назадоволително

В хода на преговорите по присъединяването ЕС изпрати в България група експерти ,ръководена от Екарт Райнер, която да даде оценка за състоянието на българското правосъдие. В тази връзка експертът споделя следното: "На българското правосъдие не му е леко да се бори срещу престъпността. Тамошната полиция разполага още от времената на комунистическата диктатура с прекомерни правомощия и власт. Това би могло да бъде и предимство в борбата срещу престъпността - споделя по-нататък Екарт Райнер - но само в случай, че полицията си сътрудничи с прокуратурата, а това според неговите наблюдения далеч не винаги се получава. Експертът дава за пример следния случай: " Ако на филм бъде заснето, как едно лице предава на друго хероин и получава в замяна пари, този филм може да бъде изпълзван пред съда като доказателствен материал само ако наблюдаващият полицай потвърди, че е бил свидетел на предаването на хероина и получаването на парите. Само че , той често - по неизвестни какви причини - не може или не иска да си спомни за станалато - от това се оплакват българските прокурори. Екарт Райнер заявява предпазливо, че той не може да твърди, че това се дължи на корупция, но добавя, че въпросните полицейски служители - имайки предвид следователите - са в значителна степен независими - по подобие на съдиите - и не могат да бъдат подведени под наказателна отговорност. "Те притежават имунитет, подобен на депутатите в парламента" - казва Екарт Райнер. На практика това означава, че опасността за подобни служители да попаднат под съдебна отговорност е минимална - казва добавя той. До момента няма никакви следователи, които да са били привлечени към отговорност, поради това, че са отказали например да идентифицират търговец на хероин. В никакъв случай не останахме с впечатлението - казва още съдебният експерт - че в България няма корупция. По повод наличието на организирана престъпност в България Екарт Райнер споменава, че първите белези на това явление са се проявили през 1990 година, и че в процеса на демократизацията на страната е избуяла и значителна стопанска престъпност. В края на 90-те години се стигна до легализация на състояния, натрупани по нелегален начин например чрез прането на пари . В днешно време нишките на организираната престъпност се дърпат често от уважавани хора с репутация, които умело се възползват от коруцията. Поради това борбата срещу престъпността в България ще изисква още по- големи усилия за да достигне страната готовност за прием в ЕС - казва в заключение експертът на ЕС Екарт Райнер.