1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

”Назад към здравия разум”

26 ноември 2004

е озаглавена статията на изтъкнатия френски политик Валери Жискар д‘Естен във вестник Франкфуртер алгемайне цайтунг, против присъединяването на Турция към ЕС Предлагаме ви тази статия със съкращения

https://p.dw.com/p/AtZm

Възможността за присъединяване на Турция към ЕС разпалва разгорещени дискусии. Очевидно общественото мнение е раздвоено. Дори във Франция 64 % от анкетираните се изказаха против присъединяването, макар и президентът на Републиката да увери на 26-ти октомври в Берлин, че е ”негово съкровено желание след приключването на процедурата, която ще трае 10 или 15 години, да се стигне до възможност за присъединяване”. Ще се завърне ли все пак здравият разум в този дебат? Основният въпрос в случая би трябвало да гласи: как да се оформят отношенията между Турция и ЕС през следващите десетилетия справедливо и с отчет на обективните дадености?

Нека разгледаме първо обещанията, дадени на Турция и отхвърлянето на мюсюлманската държава от страна на Евросъюза.

Религията не е аргумент.

Задълженията, поети от нас през 60-те години, бяха поети при обстоятелства различни от днешните. Тогава ставаше дума за евентуалното присъединяване на Турция към ”Общия пазар”, който по онова време имаше само икономическо измерение. Тези задължения могат да се разглеждат като изпълнени, тъй като ЕС сключи с Турция в 1995 год. договор за митнически съюз, откриващ й достъпа до този пазар.

Привържениците на присъединяването на Турция инкриминират на противниците, че отрицателната им позиция в действителност почивала върху религиозния характер на Турция. Тук определено трябва да се каже, че най-разпространената сред турците религия не може да служи за отхвърлянето или приемането на турската кандидатура. Впрочем ЕС със сигурност ще приеме и мюсюлманска по характер държава, а именно Босна-Херцеговина, след като вътрешният мир и демократичната насоченост се наложат в бивша Югославия.

След като религията не може да бъде аргумент против кандидатурата на Турция, то е вярно и обратното: че тя не може да служи и за оправдаването на тази кандидатура.

Договорът за ЕС предвижда в своите членове 1 до 8, алинея 49 следното: ”Всяка европейска държава може да се кандидатира за членство в съюза. Тя подава заявление до Съвета на съюза. Съветът решава с единогласие.” Това означава, че всяка държава има право на вето и това положение е залегнало и в проектоконституцията.

Европейска държава ли е Турция? В атласа на ”Нешанъл Джиографик Мегазин” Турция е представена с азиатската си част. Наистина Турция притежава и малък европейски анклав, но той заема едва 5 % от територията й и е населен от 8 % от населението.

Турция има малка по протежение граница с двете си европейски съседки, Гърция и България, а много дълга граница със страните от Средния изток, принадлежали навремето към Османската империя: Сирия и Ирак. Има и обща граница с Иран и Армения. Турците притежават собствен език и култура. Езикът им не се числи към индо-европейското езиково семейство.

Турция има близо 37 милиона жители и по този начин повече от всяка друга европейска държава с изключение на Германия. Обединените нации предричат, че Турция след 20 години би била най-богатата откъм население държава в ЕС с около 89 милиона жители.

Жизненият стандарт на Турция все още е далеч под средно-европейския. Доходът на глава от населението е наполовината от този в десетте новоприети страни и едва една пета от този в досегашните 15.

Сегашното буксуване на европейския проект, скептицизмът, с който той се посреща от гражданите, намират обяснение в неясната необхватност на този проект. За каква европа става дума? Многократните разширявания все повече объркваха хората. Накъде води това бягство напред към още по-неорганизирана, малкоефективна Европа, на каквато населението отказва демократична подкрепа?

Европейците се нуждаят от собствена, силна идентичност. ”Европейски патриотизъм” ще има едва от момента, в който гражданите на Европа осъзнаят, че са част от едно цяло.

Присъединяването на Турция - в който и момент да последва то – би ги издигнало в най-решаващия фактор в ЕС. По този начин би се променило естеството на европейския проект.

Първо би трябвало да цари яснота по въпроса, че подобно присъединяване не може да остане изолиран случай. На изток и на запад вече се заформя опашка от чакащи реда си. В Украйна по време на предизборната борба една от темите бе и присъединяването към ЕС. Вероятно Мароко ще бъде една от следващите страни, изкушени да последват пътя, открит от Турция. Това би довело до перманентен разширителен процес, който ще пречи на функционирането на системата и ще й отнеме първоначалната й рационалност.