Мюлхайм и неговият театър

“В началото градът беше някак шокиран, че има такъв театър. Защото нашият театър подхожда повече на големия град, а не на такова малко градче, каквото е Мюлхайм. Но това се изживя, хората вече ни приемат.”

Малък град, който няма опера, нито концертна зала – затова пък от доста години насам си има театър, режисьор и театрална група на международно равнище. Става дума за Рурския театър, основан през 1980 г. от италианеца Роберто Куили. За този театър и неговия ангажимент към “диалога между културите” ще стане дума днес, уважаеми слушатели.

Отворим ли “Википедия”, “народната енциклопедия” в Интернет, ще прочетем за град Мюлхайм следното: “В културно отношение Мюлхайм, разположен на реката Рур, не е голям град.” Това е вярно и същевременно не съвсем. Истина е, че в симпатичния малък градец край живописната река Рур няма филхармония, нито опера, с каквито се гордеят съседните големи градове Есен, Дюселдорф, Кьолн. Но Мюлхайм си има своята културна гордост, Рурския театър, с който театър допринася не малко за културния живот в региона. Между другото, това е регионът, който заедно с Есен през 2010 г. ще бъде културна столица на Европа.

“Ами това е, реката, тя е много красива, има и много паркове. Градът има 170 хиляди жители, но човек добива чувството, че живее на село. Всичко е малко, хората се познават помежду си, разбират се. Приветливи са и са отворени. Това е едно мултикултурно общество, в него живеят хора от различни националости. Градът е малък, но в никакъв случай не е еснафски.”

За това свидетелства и Рурският театър, благодарение на който името на града се разчува на всички най-големи театрални фестивали в света. Рурският театър е създаден през 1980 година от италианския режисьор Роберто Куели и драматурга Хелмут Шефер. От основаването си насам театърът дава своя принос към диалога между културите под мотото “Промяна чрез сближаване”. Международната театрална трупа има гастроли в Москва, Истанбул, Техеран и кани на гастроли в Мюлхайм театрални трупи от цял свят.

Роберто Куели посреща гостите си с чаша кафе, което сам им приготвя. Впрочем, режисьорът на драго сърце изпълнява и ролята на контрольор: собственоръчно къса билетите на посетителите, дошли да видят някоя постановка в неговия театър.

“Преди всичко, решението да бъде избран именно Мюлхайм, а не да кажем Берлин, е съзнателно. То има връзка с принципно различна концепция за съвместната работа в театъра. Нашият театър не е един вид консумативно общество от вида: по една премиера на всеки два месеца, после друга театрална трупа и т.н. Не, ние работим като театрална трупа от дълги години, при нас има континуитет. Освен това лично мен не ме е грижа за тази клиширана представа, според която щом градът е голям, трябва да има и голям театър, а ако е малък, може и да няма театър.”

Театър, който няма общо със стремежа към престиж и показност, който търси и експериментира, налага нови форми и постепенно изгражда своя международен културен авторитет. В началото гражданите на Мюлхайм са шокирани, трудно приемат театралната трупа на Роберто Куели, междувременно Рурският театър е част от културния им делник, хората се гордеят с него. В началото театърът все още няма своя сграда, едва през 1996 година се подслонява в санирана и модерно устроена стара постройка. Верните фенове се тълпят пред театъра на всяка премиера и т.н. “бели нощи” на Рурския театър се превръщат в истински всенародни празненства – веднъж в годината постановките на театъра се представят за гражданите на открито, в многобройните паркове на града. Някои от постановките редовно се представят и в други градове като Везел, Люнебург, Изерлон.

“Всяка година една трета от постановките ни се представят в градове от региона, една трета – в чужбина, а една трета – в Мюлхайм. Ние сме Рурски театър, т.е. ние работим и за региона. Седалището ни е в Мюлхайм, но още през 80-те години осъзнахме, че този регион е като един голям град. Ето защо и името ни е “Рурски театър”, а не да речем “Мюлхаймски театър.”

25 години след създаването на театъра Мюлхайм се е превърнал вече в театрална метрополия. Междувременно има и не малко любителски театрални трупи и сдружения. Освен това Мюлхайм има своя авторитетен театрален фестивал. Журналистката Беате Дюнинг разказва:

“Тук се провеждат Мюлхаймските театрални дни, тази година те се организират за 32 път. Присъжда се награда за драматургия. Мюлхайм участва също в музикалния фестивал, в триеналето, най-важното е, че културният живот в града дава импулси – нашият театър е експериментална сцена и същевременно голяма атракция за града.”

В Мюлхайм могат да се видят, впрочем, и редица паметници на индустриалната култура. Във реставрираната стара водоснабдителна кула, например, е изложена оригиналната Camera obscura, в сградата на старата поща се помещава пък художествена галерия – прекрасна колекция от творби на експресионисти, дарение от Нобеловия лауреят Карл Циглер. Изобщо, разходката из Мюлхайм си струва труда:

“Откакто започнах да обикалям околностите на Мюлхайм, а това е от времето, когато имам шофьорска книжка за мотор, зная и мога да ви кажа, че тук е пълно с прекрасни кътчета, най-прекрасните, които съм виждал.”

Дочуване, уважаеми слушатели и до следващата “Призма” на 14 юли в сутришното ни предаване по същото време.