Муктада Садр: трибунът на бедните

революцията. Построени в началото на 60-те години, високите жилищни блокове трябваше да предоставят по-добри условия за живот на бедното шиитско население от иракския юг. След като на власт дойде Садам Хюсеин, предградието бе прекръстено на Садам сити. По време на иракско-иранската война всички иракски шиити попаднаха под генералното подозрение, че симпатизирали с ислямистката революция в съседен Иран.

Един от техните най-видни политически водачи Мохамед Бакър Садр бе хвърлен в затвора и убит. Друг духовник от фамилията Садр, аятолах Мохамед Садък Садр, също бе убит няколко години по-късно. Главната база на фамилията Садр винаги е било бедняшкото предградие на Багдад. Непосредствено след падането на режима на Садам Хюсеин, Садам сити стана Садр сити.

Садък Садр бе бащата на така нашумелия днес млад проповедник Муктада Садр. За разлика от умните си предци, Муктада няма с какво друго да се похвали освен с прочутото си име. Той е рожба на епохата на Садам и санкциите на ООН. По времето на Садам шиитският религиозен център в град Наджаф осиротя, санкциите на ООН изолираха Ирак допълнително. Муктада Садр до ден-днешен не е завършил религиозното си образование и затова няма място в шиитския ръководен елит. Неговата сила са структурите, изградени от именитите му предци.

Когато след срива на стария режим навсякъде зейна вакуум на властта, тези структури изведнъж се оказаха най-добре организираните в страната. Шиитските духовници снабдяваха хората с храна и лекарства и съдействаха за прекратяване на грабежите. Властта в Садр сити попадна в ръцете на Моктада Садр и неговите сподвижници. Като единствен жив син на великия аятолах Садък Садр, върху неопитния Муктада се концентрираха надеждите на много млади шиити. Той още от самото начало се противопоставяше на окупационния режим, но на първо време ненасилствено. Назначеното от американците временно правителство бе за него инструмент на Вашингтон; същото се отнася и за новото преходно правителство.

Шейсет процента от иракското население е без приходи - това е главният резервоар за попълнение на армията Махди на младия Садр. Не е ясно, чий капитал стои зад тази армия, но е ясно, че който и да е, той си осигурява контрола върху най-радикалния потенциал в страната. "Грешките на окупаторите и недостоверността на преходния кабинет тласкат разочарованите иракчани в обятията на Садр" - казва Ибрахим Каят, шеф на ливанската телевизия в Багдад.

Младият проповедник няма обаче много привърженици извън Садр сити. В Багдад го смятат за необразован и несериозен, а освен това - за "направляван от Иран". Същото обаче се твърди и за великия аятолах Али Систани и е явно израз на дълбокото недоверие на секуларните градски елити, които се опасяват, че шиитите искат да изградят в Ирак ислямска република по ирански образец. В Наджаф и Кербала не искат нито ислямска държава, нито пък обичат бойците на Муктада Садр. Само че хората там не обичат повече и американските войски, които пропиляха може би и последния си кредит, разрушавайки стария град на Наджаф.