Мръсната игра на Кадафи

Последното потвърждение на смъртните присъди показва много ясно следното – че либийският революционен лидер Муамар Кадафи все още далеч не се е превърнал в партньор на Запада. Макар междувременно той вече да не изпраща тежко въоръжени терористи по света, да се отказа от развитието на ядрени дейност и да се съгласи с едно очевидно щедро обезщетение за жертвите от нападението в Локърби – той си остава трудно предвидим диктатор, който не се оставя лесно да бъде подтикнат към сътрудничество. Най-малкото – не и без да получи и достатъчно насреща.

Естествено – Кадафи не е произнесъл лично последната присъда. Но би било изключително наивно да се приема, че либийското правосъдие е независимо от диктатора. Със своя ексцентричен и крайно променлив от политическа гледна точка революционен водач на върха Либия определено заема по-особено място сред държавите в региона. Но тя е всичко друго освен правова държава.

Което показа и мъчително дългият процес срещу чуждестранните медици. Те бяха осъдени на смърт заради предполагаемото заразяване със СПИН на над 400 либийски деца – макар последователно да изтъкваха невинността си и да твърдяха, че първоначалните им признания са направени под натиска на мъчения. Още по-голяма тежест има фактът, че международните експертизи, оневиняващи категорично обвиняемите, изобщо не са били отчетени при произнасянето на присъдата. Съгласно тези експертизи не медиците, а недостатъчните хигиенни условия в засегнатата либийска болница са причина за заразяването на децата.

Обяснението за поредното несправедливо решение на съдиите не е трудно – същностната критика към условията в либийското държавно здравеопазване би се равнявала на обида за господството на Кадафи. И обяснимият гняв на роднините на жертвите би могъл да се насочи директно срещу владетеля в Триполи.

Последната надежда, която остава за медиците, е единствено в подкупността на търсещия повече международно признание либийски режим. В понеделник със случая ще се занимае Висшият съдебен съвет в Либия. Той би могъл да потвърди, отмени или измени смъртната присъда. Което ще зависи най-вероятно от цената, която европейците са готови да платят за така наречените обезщетения на либийските семейства на жертвите. Предполага се, че ще бъдат поискани по 10 млн евро на семейство, слуховете за евентуално постигнато споразумение за размера на средствата тръгнаха още преди произнасянето на присъдата.

За Европа това би означавало да се включи в мръсната игра на Кадафи – т.е. да се поддаде на един юридически маскиран натиск, който либийският владетел би могъл да представи като великодушен жест навън, а вътре в страната – като преговорен успех в името на заболелите от СПИН деца. Подобно решение, обаче, би могло само да бъде пожелано на осъдените.