Москва се чувства победител

След продължилия вече 20 дни газов спор човек се пита: Какво накара Русия и Украйна да оставят конфликта помежду им да ескалира до такава степен? Защо и двете страни залагат на карта репутацията си в Европа? Цари ли в Москва и Киев паника заради финансовата криза? Обвързани ли са елитите безнадеждно в тъмни газови сделки, от които няма измъкване? Виновен ли е за всичко неясният посредник, фирмата "РосУкрЕнерго" със седалище в швейцарския град Цуг, за която фирма се твърди, че е свързана с мафията в Източна Европа? Или пък тази нова газова война се дължи на чисто политически причини?

С какво аргументират двете страни в спора?

Нека да разгледаме по-отблизо аргументите на двете страни: Москва се оплакваше, че Киев не само не иска да се съгласи дори и на изгодната цена от 250 долара за кубически метър, а и отгоре на всичко краде природен газ. Поради което притокът на газ трябвало да бъде изцяло спрян, от което пък Газпром губи ежедневно по 200 милиона долара и сега е изправен пред вероятността за съдебни искове от европейски газоснабдители. А и дума да не става за увредената репутация.

Украинското ръководство на свой ред заяви, че Москва искала да накара страната да застане на колене. Действително - Украйна е на ръба на финансовия срив заради световната икономическа криза: стоманодобивът на изток намалява производството си, има масови съкращения и опасност от пълзящ държавен фалит, така че още сега имаше нужда от кредит от МВФ в размер на 16 и половина милиарда. Министър-председателката Тимошенко и не особено популярният президент Виктор Юшченко, издигнали се начело на властта на гребена на вълната на "оранжевата революция", но превърнали се оттогава в съперници, могат да изострят конфликта помежду си преди президентските избори в края на 2009 г.

От това би могъл да се възползва най-вече Виктор Янукович, лидерът на про-руската Партия на регионите. За да му отнеме рускоезичния електорат, Тимошенко напоследък направи завой към умерен курс спрямо Москва, което пък накара Юшченко да я обвини в родоотстъпничество. По отношение на газовия конфликт обаче, както изглежда, Тимошенко и Юшченко отново са влезли в крак. При все това от президентството превантивно бе отправено предупреждението, че Тимошенко се опитвала да прехвърли газовата криза на гърба на президента.

Това съотношение на силите е повече от подходящо, за да се отлага решението на конфликта. Съзнателно се заиграва с опасенията на европейците, при което ръководството в Киев спекулира, че Европа ще се разтопи от съчувствие към притисканата от Медведев и Путин страна. В Москва пък се надяват, че Украйна ще се дискредитира като дотолкова ненадеждна транзитна страна и шансовете за руско-германския Балтийски тръбопровод само ще нараснат.

Премерване на силите

Москва изглежда твърдо решена да принуди Киев да вземе принципно решение. Тази "Втора газова война" би трябвало да е последната, писа в "Известия" Виталий Иванов, заместник-директор на Центъра за политическа конюнктура. Украйна се била опитала да изиграе ролята на "велика транзитна сила". Сега Русия трябвало да демонстрира сила и да изпрати Украйна там, където й било мястото. Иванов неприкрито добавя, че Русия е така или иначе велика ядрено-енергийна сила и щяла да използва енергийните си ресурси и като политически ресурси. Москва можела да постигне нещо само със силови изяви, както проличало миналата година и от разпаления от Михаил Сакашвили южноосетински конфликт. "Който има достатъчно сила и воля да стигне докрая, ще победи. Който не притежава друго освен наглост неминуемо щял да изгуби. Във войната в Южна Осетия Русия победила в крайна сметка, защото САЩ и ЕС трябвало да преглътнат признаването на Южна Осетия и Абхазия.

Не може да бъде отречено, че газовият конфликт съдържа мощен военен компонент. Кремъл се чувства провокиран от амбициите на украинския президент за членство в НАТО. Когато стана известно, че Юшченко е доставил на приятеля си, грузинеца Саакашвили, танкове и ракети, московските коментатори се разразиха в проклятия срещу "васалите на САЩ", опитващи се да вземат в обръч Русия. В Европа това може и да изглежда невъобразимо, но Москва се чувства победител. Това, че сега наблюдатели от ЕС инспектират тръбопроводите и газохранилищата в Украйна, се чества като победа, защото при проверките неминуемо щели да се разкрият кражби на газ.