Моменти от творческата кариера на Вим Вендерс

„Професията ми е да гледам и показвам станалото”, казва Вим Вендерс. В тази професия той отдавна си е спечелил световна слава и името на търсач и експериментатор, за когото изкуството стои над всичко и успехът сред публиката не е от значение. Професията, която на млади години се готви да приеме, няма обаче общо с киното – Вендерс иска да стане свещеник, вместо това следва няколко семестра медицина, после философия и социология, за да открие скоро, че повече го влече живописта. Впрочем, във филмите му пейзажът играе по-късно значителна роля.

“Първите ми снимки с 16 мм камера бяха снимки на пейзажа. Това беше като един вид продължение на живописта, като рисунка. Когато снимам, и днес имам чувството, че изгревът на слънцето над пейзажа, ме интересува повече от историята, която се разиграва сред този пейзаж”.

Голямата кариера на Вим Вендерс в киното – като режисьор, продуцент, фотограф, автор на текстове, като водеща фигура на независимото авторско кино започва всъщност с Filmverlag der Autoren, продуцентската и разпространителска компания, създадена през 1971 г. заедно с още четиринайсет други немски режисьори и превърнала се в ядро на младото германско кино. Във Filmverlag der Autoren са заснети първите филми на Вендерс, между които “Алената буква” и “Алис в градовете”. Това са същевременно филмите, които маркират художествения му пробив в киното. През 1976 г. Вендерс създава в Берлин Road Movies Filmproduktion Inc – компанията, в която са заснети редица от най-известните му филми – включително “Американският приятел” и “Кралете на пътя”, привлякли вниманието на американските продуценти и спечелили му завидно международно признание.

Впрочем, “Кралете на пътя” набелязва и една от по-късните теми на Вим Вендерс или темата, която както сам признава, винаги го привлича:

“Винаги съм се чувствал добре, когато съм на път. Започнах да пътувам всъщност още от времето, когато ми подариха първия ми велосипед; още като ученик обикалях из цяла Европа и на път се чувствах всъщност много повече “у дома си”, отколкото във всички домове, които съм имал. Продължавам да съм от тези хора, които смятат, че онова, което се нарича “родина”, не е тъждествено с мястото, където си роден.”

През 1978 г. по покана на Франсис Фрод Копола Вендерс заминава за СЩ, за да заснеме “Хамет” и работи с филмовата компания Zoetrope Productions до 1982. През същата 1982 г. “Състоянието на нещата” му донася “Златен лъв” във Венеция, първата от последвалите множество престижни награди на режисьора. С “Париж, щата Тексас” Вендерс отнася през 1984 г. първата си “Златна палма” и се превръща в един от култовите режисьори на 80-те години.

“През 70-те години много критици сведоха филмите ми до три понятия: страх, алиенация и Америка. Иначе казано, Вендерс според тях беше именно тези три теми или трите “а”, както аз ги наричам – “ангст” /страх/, “алиенация” и “Америка”. Мисля обаче, че отдавна съм загърбил тази “А”-серия, още с “Париж, щата Тексас” и “Крилете на желанието”.

Наред с мита за Америка, който занимава Вендерс още от млади години, във филмите му постоянно се връщат и още няколко други мотиви. В отзив за “Състоянието на нещата” критикът Щефан Колдиц ги обобщава по следния начин:

“Неговите дуализми: образи – истории, черно-бяло – цвят, реалност – фикция са полюсите, между които Вим Вендерс се люшка от 15 години насам. В “Състоянието на нещата” обединява почти всички мотиви, използвани във филмите му. Отчуждението между мъжа и жената, самотата на мъжа, близостта насън, потопеността в музиката, виталността на децата, цитати от жанровото кино, полароидни снимки, огледалото, прозорецът.”