1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Може ли Европа да бъде смисълът на живота на българите?

25 ноември 2005

По повод една постановка на работещия в Германия български режисьор Иван Станев Еми Барух се спира на въпроса какво Европа означава за българите

https://p.dw.com/p/AsyF

Ако преди време едно изследване доказа, че за мнозинството от българите Европа започва да се превръща в клише, което те отнасят към жаргона на управляващите елити, то е поради това, че извън централните новинарски емисии и първите страници на вестниците темата не успява сетивно да докосне никого. Европейските хоризонти на политическото остават затворени в експертно или кабинетно говорене.

Едно забележително изключение е поводът за този коментар, с който се опитвам да кажа, че провокацията да се мисли днешният ден през миналото, заради бъдещето може да бъде много талантливо поднесена и да вълнува – както поколението, което познава миналото, така и онова, което не се интересува от него.

Отправна точка за тези разсъждения е постановката « Изкопни материали » на работещият в Германия български режисьор Иван Станев. Премиерата на неговия спектакъл, която се състоя преди няколко дни е разтърсващ анализ на света, който може да се превърне в безсмислица, ако всеки ден не се питаме какъв е смисълът да работим и да живеем. Може ли Европа - и всичко онова, което е напластено в тази метафора – да бъде смисълът на нашия живот ?

С какъв личен багаж вървим по този път ? Вървим ли изобщо или сме се качили на транспортна лента движена от други ?

Какво се случва с човека, който излиза от една тоталитарна система, прескача епохи (пропускайки естествения кръговрат на пробите и грешките), и се озовава в матрицата на друг диктат ?

Това е един от фундаменталните въпроси, които Иван Станев показва на българските зрители. По-възрастната част от публиката са хора, които излизат от черупката на една тоталитарна система, опитват се да наваксат загубеното време (лишавайки се от опита на пробите и грешките) и бързат към матрицата на друг диктат – този на регламента, обединил европейските държави в елитен клуб, към който се стремим. По-младите трудно разчитат кодираните послания от едно непознато за тях време, което им говори на няколко неразбираеми езика. Но те четат посланието през сянката на разрушените в Ню Йорк Близнаци, както и през бясната надпревара на капиталистическия водовъртеж, който може да превърне с лекота човешкото тяло във винтче от една мега-машина за преработване на енергии.

Къде точно сме ние в този умален свят показан по блестящ начин през един естетски експеримент на автор донесъл най-доброто от своя европейски опит? Отговор, разбира се, няма.

Както театралната работилница СФУМАТО, където е поставен този текст, така и Центъра за култура и дебат « Червената къща », където се състоя конференция, анализираща неговите мощни послания, се превърнаха в пространства за мислене на света през опита. Опростено казано – те са особена покана-предчувствие за Европа, която изисква и интелектуално усилие, и кураж да бъде прочетена.