Модерните комуникационни канали
26 април 2007Начинът, по който няколко от най-мощните световни медии отразиха на живо резултатите от първия кръг на президентските избори във Франция, е най-пресният пример, който показва, че тенденцията, появила се преди няколко години – за изместване на традиционната журналистика от блогоиздаването – е трайна, перспективна и надеждна.
За какво става дума
Събеседниците на водещата в студиото на CNN (ще се огранича само с този примери) – онези, които най-гъвкаво, реактивно и задълбочено коментираха случващото се в щабовете на първите четирима, не бяха, както се случваше десетки години наред, главните редактори на Фигаро или Либерасион например, нито академични учени или политически наблюдатели, а анализатори, изградили своя авторитет, благодарение на личната си позиция, достъпна за всеки на техните персонални интернет-страници. Зад тях в случая не стои мощен редакционен апарат, нито институция, а техният професионализъм, тяхната компетентност и способността да аргументират и защитават своята позиция.
С други думи класическата журналистика, тази мощна пета велика сила, която формира общественото мнение и от която зависят рейтинги, сделки, трафик, влияние… вече отстъпва своята лидерска позиция. На нейно място се задава една динамична мрежа, която предлага както нов начин на разпространение, така и нов начин на потребление.
Кои са предимствата?
На първо място, разбира се, усещането за едно съвършено различно измерение на комуникация с аудиторията, характерно с динамика, обхват и скорост немислими до момента. На второ място неизброими възможности за комбиниране на въздействието посредством конвергенцията между интернет, мобилни услуги и телевизия. На трето място възможността за генериране на огромен трафик, което естествено не остава незабелязано от играчите на рекламния пазар.
Къде е най-вероятно да се усети влиянието на този нов комуникационен сегмент?
Както бе отбелязано на приключилото миналата седмица изложение в КАН съдържанието на медийната индустрия се дигитализира и телекомите преминават към широколентовите мрежи.
Освен развлекателния и музикалния бизнес, които първи адаптираха своята продукция към мрежата, ето че и най-традиционният от медийните сегменти – политическата журналистика, търси свои форми в това пространство.
Най-интересни обаче ще бъдат бъдещите «съпътстващи» форми на политическо лобиране. Те ще съчетават динамиката и всеобхватността на виртуалното пространство, с възможностите за персонифицирано послание, обратна връзка, минимизиране на разходите и оптимизиране на резултата, както и за създаване на множество модули подчинени на една кауза или на определена фигура. Тепърва предстои тази матрица да бъде разработена. Тя ще бъде насочена към младите, които навсякъде в Европа мълчаливо «бойкотират» традиционните политически форуми.