1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Модернизацията на българската армия

6 септември 2005

Съществен етап от модернизирането на Българската армия според изискванията и стандартите на НАТО, е въоръжаването й с модерни западни многоцелеви изтребители, способни да изпълняват задачи в съвместни операции с Алианса. В рубриката Евроатлантически седмичник Георги Папакочев се спира върху политическите измерения на бъдещата сделка за модернизиране на военната авиация

https://p.dw.com/p/AszS
Изтребители Ф-16
Изтребители Ф-16Снимка: AP

РАДИО ДОЙЧЕ ВЕЛЕ, ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ СЕДМИЧНИК,

СРЯДА 07.09.05 ОТ 6 И 7Ч. СЕТ

Международното военно-въздушно учение “Кооператив кии”, състояло се миналата седмица на военните летища в Крумово и Граф Игнатиево, потвърди информацията, че България възнамерява да изпълни едно от основните изисквания, поставени от партньорите й от НАТО – да започне процедурата по избора на компания, която да й достави модерни многоцелеви изтребители западно производство. Новият военен министър Веселин Близнаков заяви, че българските ВВС имат нужда от нова ескадрила бойни самолети, които да включват 20 машини като Ф-16, Ф-18 и “Грипен”. С конкретизирането на видовете изтребители министърът по същество очерта кръга на компаниите, които представляват най-голям интерес за българската страна на бъдещата покупка за над 1 милиард долара.

Известно е, че при подобни сделки цената на самолетите далеч не играе водеща роля. Икономическите аспекти на покупката са значително по-многопосочни от стойността на отделен изтребител, тъй като включват както техническото осигуряване и резервните части за подръжка, ремонта, както и подготовката на пилоти и механици за неговата експлоатация. Изключително важно в подобни случаи е реализирането на (т.нар.”off set”) компенсаторни споразумения между чуждестранни компании доставчици и български дружества. Тези паралелни сделки се очертават като един от основните елементи в изпълнението на проектите, възлизащи на стотици милиони левове. Предложението за офсет се прави от кандидатите още при подаването на офертите.

Най-важни, обаче, се оказват политическите аспекти на бъдещата сделка тъй като инвестирането на огромни средства за придобиване на определен вид бойни самолети е не само съюзнически избор, но и политическа гаранция за спазването на поетите по силата на военното сътрудничество ангажименти. Или както сполучливо се изрази вицепрезидента на една от фирмите кандидатки за продажба на изтребители “Грипен интернешънъл” Боб Кемп в интервю за българския печат «изборът на изтребители за българските ВВС е избор на политически съюзници».

Западните “политически съюзници” на България, обаче, сега са много и с твърде конкурентни търговски интереси. Поради което е твърде вероятно крайното решение за сделката да бъде взето на най-високо политическо равнище след активно лобиране и интензивни междудържавни консултации.

Впрочем точно преди една година президентът на Американската търговска камара в България Кенет Левковиц директно обвини военното министерство в корупция.” Някои американски компании се оплакват, че въпреки реториката, че са добре дошли, е имало случаи на корупция и американските фирми са били дистанцирани от проектите” се оплака той в публичното пространство по повод решението модернизирането на прословутите съветски бойни вертолети Ми-17 и Ми-24 да бъде възложено не на американска, а на израелска фирма. По същия начин Америка реагира остро, след като през 2001 г. Унгария реши да купи 14 изтребителя "Грипен" на разсрочено плащане за 10 години. Чехия също изпробва острия език на САЩ, след като продължилият няколко години конкурс за доставка на изтребители за чешката армия, в който участваха крупни компании от САЩ, Канада, Франция, Германия, Великобритания, Швеция, Белгия и Холандия, Прага се спря на офертата на шведско-британския консорциум "Сааб/БАЕ системс". Консорциумът предложи лизинг на 14 изтребители "Яас-39 Грипен" за срок от 10 години срещу сумата от 622 млн. евро.
Единствено Полша “изневери” на Европа и полското правителство подписа през март 2003 г. договор с американската корпорация "Локхийд Мартин". Срещу 3,5 млрд. долара Варшава получи 48 изтребителя Ф-16, като в замяна в идните 10 години в икономиката на страната ще постъпят американски технологии, преки инвестиции и офсетни договори за местни производители на обща стойност от 6.5 млрд. долара.

При завръщането си от посещение в САЩ в началото на август, шефа на ГЩ на БА ген.Никола Колев скастри политиците за закъснението по съставяне на новото правителство и ги предупреди, че военното ръководство на САЩ било обезпокоено от политическата ситуация в страната, която блокирала “някои от проектите за модернизация на БА”. Впоследствие тези твърдения на военен номер едно бяха опровергани от българския посланик във Вашингтон, но така или иначе стана ясно, че българската страна е поискала повече информация от “Боинг” и “Локхиид Мартин” за техните изтребители.

В средата на октомври президентът Георги Първанов ще стъпи за първи път в своя мандат в Белия дом по покана на американския президент Джордж Буш. Според прогнози в печата, на срещата на 4 очи между двамата сред обсъжданите теми със сигурност ще присъствува и темата за покупка на американски изтребители Ф-16 или Ф-18. С какво и с колко може да бъде “гарнирана” бъдещата сделка предстои да се разбере.

Отсега, обаче, е ясно, че битката на военните авио-гиганти за България започва и тя ще бъде особено любопитна. Във всяко едно отношение.