Младите европейци имат все повече проблеми с четенето

Тенденцията е тревожна, най-зле са 15-годишните ученици в България и Румъния. В четвъртък министрите на образованието от ЕС ще обсъдят резултатите от проучването, които според мнозина наблюдатели са направо драматични. Почти всеки четвърти млад европеец има проблеми с четенето. От проучването през 2000-та година досега процентът на 15-годишните ученици, които срещат трудности при четене, е нараснал от 21,3 на 24,1. В Германия, Полша и Латвия положението се подобрява, но общо за страните от ЕС тенденцията е отрицателна. Въпреки подобрението, Германия все още не изпълнява показателите, които Евросъюзът е задал в това отношение на страните-членки. Професор Клаус Ринг от Франкфурт вижда още една много тревожна отрицателна тенденция, която е в дъното на проблема: родителите все по-малко карат децата си да четат:

„Знаем, че интересът към четенето възниква много рано, под

въздействието на родителите.

А нашите изследвания ясно показват, че през последните десетина години наполовина е изчезнало това въздействие на родителите върху децата им да четат повече.”

Според последния доклад за образованието в страните от ЕС, особено

сериозни трудности с четенето имат учениците в България и Румъния.

В двете нови членки близо половината от 15-годишните не разбират прочетен текст. Броят на учениците, които имат проблеми с четенето, бързо нараства и в Италия, и в Испания. Какво може да се предприеме? Професор Клаус Ринг предлага:

„Важно е децата още в предучилищна възраст да се насърчават към четене. И да се мотивират родителите, които най-добре могат да им повлияят в тази насока.”

Според изискванията на ЕС до 2010 година процентът на 15-тодишните ученици, които срещат трудности с четенето, трябва да бъде свален до 17 на сто. Дали това е възможно – ще покаже бъдещето. Но особено за страни като България и Румъния, където този процент в момента е 50, проблемът е драматичен и трябва да се търсят бързи, понякога и

нестандартни решения.

Германският специалист, професор Клаус Ринг, припомня част от германския опит:

„Може да се използва интересът на учениците към съвсем други медии, например киното или телевизионните сериали. И в часовете да се разглеждат именно тези произведения, така че учениците да се заинтригуват и от съответната книга.”