Между нас казано
25 май 2007Германското министeрство на образованието има намерение да намалят броя на професиите, които се изучават. Сред доста абсурдните професионални квалификации, които все още могат да се придобият в Германия, фигурират например “револверен стругар”, каквото и да означава това, “ръкавичар”, “майстор на чадъри”, “тапетаджия”, и други подобни. Подобно радикално фрагментаризиране на дейности и квалификации едва ли съществува в друга европейска държава. Броят на изучаваните професии в Германия в момента е точно 350! Още си спомням как навремето, когато работех в Радио София и обработвахме анкета на наши слушатали от Германия, изпитвахме огромни трудности да вместим необятната палитра от германски професии в наличните български стандарти. Сега обаче явно в Германия си е пробило път убеждението, че подобно раздробяване затруднява дори младежите –кандидати за професионално образование . Затова броят на изучаваните професии в бъдеще ще се намали до най-много 100. Германските професии – особено занаятчийските - обикновенно са концентрирани над една доста тясно дефинирана дейност, която на всичкото отгоре се изучава прекалено дълго - средно между три и три половина години .За майскорско звание е нужна допълнителна квалификация и изпити. Професията продавач напимер е раздробена на безчет подпрофесии – в съответствие с които върви и обучението – така има майстор-месар и продавачи на месо и месни изделия, продавач на вина и спиртни напитки, на текстилни изделия, на осветителни тела, на електроуреди и така нататък до безкрай. По същия начин вървят и обявите за работа и от кандидатите се изискват дипломи за съответните специални квалификации. В рамките на това необятно изобилие от професии се срещат и някои доста куриозни, които едва ли имат аналог. Наскоро ми направи впечатление една от тях – нарича се Stadtbegeher – което бих превела като градски обхождач или да кажем наблюдател. Щатен общински служител е зает по осем и половина часа на ден само с едно: да обикаля по специално разпределение районите на града и да следи за счупени плочки и бордюри, лошо закрепени покривни керемиди или натрошена мазилка на сгради, клатещи се огради и опасни дупки по асфалта – с две думи за всякакви нередности от градския пейзаж, които биха могли да застрашат минувачи и автомобилисти. Ако повредата е по-сериозна и опасна, градският наблюдател, който се движе пеш, а не с кола, веднага уведомява градските служби за строително-ремонтна дейност да отстранят повредата. Когато става дума за частна собственост – например – пропаднала плочка на тротоара пред магазин или фирма, общинският служител уведомява собственика и му дава срок, в който да поправи повредата или му оставя сметката за извършената работа. Представяте ли се само, това да се случи в България? Подобен човек вероятно ще трябва да носи бронирана жилетка .... В Германия обаче, притежаването на собственост носи не само права, но и задължения – и едно от тях е поддържането на тази собственост в изправен и безопасен вид.Затова градският наблюдател след някалко дни отново минава по същите места и проверява, дали неговите разпоредби са изпълнени. Основният и най-прост механизъм за въздействие - както можете да предположите – е финансовият – а глобите, за разлика от България , тук наистина се събират, защото отказът да се плати, води до съда.