Между нас казано

Германското министeрство на образованието има намерение да намалят броя на професиите, които се изучават. Сред доста абсурдните професионални квалификации, които все още могат да се придобият в Германия, фигурират например “револверен стругар”, каквото и да означава това, “ръкавичар”, “майстор на чадъри”, “тапетаджия”, и други подобни. Подобно радикално фрагментаризиране на дейности и квалификации едва ли съществува в друга европейска държава. Броят на изучаваните професии в Германия в момента е точно 350! Още си спомням как навремето, когато работех в Радио София и обработвахме анкета на наши слушатали от Германия, изпитвахме огромни трудности да вместим необятната палитра от германски професии в наличните български стандарти. Сега обаче явно в Германия си е пробило път убеждението, че подобно раздробяване затруднява дори младежите –кандидати за професионално образование . Затова броят на изучаваните професии в бъдеще ще се намали до най-много 100. Германските професии – особено занаятчийските - обикновенно са концентрирани над една доста тясно дефинирана дейност, която на всичкото отгоре се изучава прекалено дълго - средно между три и три половина години .За майскорско звание е нужна допълнителна квалификация и изпити. Професията продавач напимер е раздробена на безчет подпрофесии – в съответствие с които върви и обучението – така има майстор-месар и продавачи на месо и месни изделия, продавач на вина и спиртни напитки, на текстилни изделия, на осветителни тела, на електроуреди и така нататък до безкрай. По същия начин вървят и обявите за работа и от кандидатите се изискват дипломи за съответните специални квалификации. В рамките на това необятно изобилие от професии се срещат и някои доста куриозни, които едва ли имат аналог. Наскоро ми направи впечатление една от тях – нарича се Stadtbegeher – което бих превела като градски обхождач или да кажем наблюдател. Щатен общински служител е зает по осем и половина часа на ден само с едно: да обикаля по специално разпределение районите на града и да следи за счупени плочки и бордюри, лошо закрепени покривни керемиди или натрошена мазилка на сгради, клатещи се огради и опасни дупки по асфалта – с две думи за всякакви нередности от градския пейзаж, които биха могли да застрашат минувачи и автомобилисти. Ако повредата е по-сериозна и опасна, градският наблюдател, който се движе пеш, а не с кола, веднага уведомява градските служби за строително-ремонтна дейност да отстранят повредата. Когато става дума за частна собственост – например – пропаднала плочка на тротоара пред магазин или фирма, общинският служител уведомява собственика и му дава срок, в който да поправи повредата или му оставя сметката за извършената работа. Представяте ли се само, това да се случи в България? Подобен човек вероятно ще трябва да носи бронирана жилетка .... В Германия обаче, притежаването на собственост носи не само права, но и задължения – и едно от тях е поддържането на тази собственост в изправен и безопасен вид.Затова градският наблюдател след някалко дни отново минава по същите места и проверява, дали неговите разпоредби са изпълнени. Основният и най-прост механизъм за въздействие - както можете да предположите – е финансовият – а глобите, за разлика от България , тук наистина се събират, защото отказът да се плати, води до съда.