Маккейн догонва Обама

За тема на седмицата днес сме избрали хода на предизборната надпревара в САЩ. В Ди Цайт Йозеф Йофе, един от големите специалисти по отвъдокеанска политика, е озаглавил статията си „Старото е хубаво”, а в подзаглавието търси отговор на въпроса защо кандидатът на Републиканската партия Джон Маккейн неочаквано се изравни с демократа Барак Обама. Йофе цитира данните от последните допитвания, според който двамата получават еднаква подкрепа и споделя удивлението от здравите нерви и търпението на Маккейн. Той припомня, че републиканците оставят в наследство Иракската война, рецесията и болния от туберкулоза долар и не би трябвало да очакват трети пореден републикански мандат. Такова нещо се е случвало само веднъж в историята на САЩ. Авторът изброява още няколко причини, поради които Джон Макейн всъщност не би трябвало да наваксва:

Маккейн понякога говори глупости.

Например – че Ирак граничи с Пакистан. Атаките му стават все по-остри. Примерно в онзи телевизионен клип, в който Обама е показан заедно с такива велики политически лидерки като Бритни Спиърс и Парис Хилтън. Посланието е ясно: Обама е същата лека кавалерия, той е прочут, просто защото е прочут. Независимо от всичко това старият боец от Аризона получава все повече одобрение. Три пункта повече от Обама по скалата „Харесвам го”. Какво се случва? Нима расовата принадлежност на Обама се превръща в оръжие? Такава теория е недоказуема. Само осем процента от белите избиратели казват в допитванията, че цветът на кожата е решаващ фактор при техния избор. Тогава каква е причината? Ето две убедителни обяснения. Обама се е хванал в капана на собствената си арогантност – така, както в предишното състезание с него се случи на „неизбежната” Хилъри Клинтън.

Просто Обама се държи така, сякаш вече е президент. Например, разказва за своя преходен екип. Втора версия: той постепенно губи своя ореол на светец, защото в хода на лятото се примъква все по-надясно. Последното, което направи в тази посока, беше да одобри един класически републикански проект: сондажите за петрол край бреговете на САЩ. Възможно е сега избирателят да си каже, подобно на Алиса в страната на чудесата: Става все по-странно. Защото ако и

Обама се окаже просто един типичен политик,

тогава по-добре да вземем другия, когото поне познаваме вече 24 години от Конгреса. Няма защо да гласуваме за това голобрадо момче, което само от три години е в Сената и за това време 120 пъти е гласувало с „въздържал се”. Така или иначе, приятелите на Обама започват да се тревожат. Вестник Ню Рипаблик, който го подкрепя, обобщи от името на всички в лагера „анти-Буш”: „Независимо че всички показатели са в негова полза, той в крайна сметка пак може да проиграе победата си.”

Пише Йозеф Йофе в Ди Цайт.