Макар и засега без определяне на конкретните им ресори...

Всяка новоприсъединила се страна има правото да изпрати по един комисар в административното ръководство на евросъюза, което към 1-ви май ще нарастне на 30 души. Досегашните 15 държави-членки бяха изпратили общо 20 комисари в Брюксел. Най-големите пет страни - Франция, Испания, Италия, Великобритания и Германия - имаха правото на по двама души. Новите комисари на ЕС - повечето от тях министри с правителствен опит -ще започнат дейността си от първи май с равно право на глас, ала италианският председател на Комисията Романо Проди не им определя конкретни ресори за първите няколко месеца. Първоначално те ще бъдат придадени към някой от досегашните титуляри, за да свикнат с административното всекидневие в Брюксел. Всеки от тях ще получи все пак малък екип с референти и секретарки в специално наети офиси. В Брюксел се шегуват, че това било един вид ""упер-стаж". До ноември, когато ще дойдат още нови хора, ще сме придобили богат опит", казва Данута Хюбнер, полската комисарка, като има предвид, че на първи ноември приключва редовният мандат на сегашната комисия на ЕС, ръководена в продължение на 5 години от Романо Проди. Държавните и правителствените ръководители ще изберат на срещата си на върха в края на месец юни нов председател на Комисията, който до ноември ще трябва да състави своя екип. Новите Комисии на ЕС ще бъдат по всяка вероятност отново десетте сега номинирани кандидати от присъединяващите се страни. В някои от тези страни обаче до ноември ще има избори и при смяна на правителството е възможно да бъде сменен и комисаря. Междувременно администрацията на ЕС все още проверява, дали за такива комисари, които напускат след като са работили от май до ноември, имат право на някакви пенсионни претенции. Следващата комисия ще е по-малочислена от сегашната, а по-кокретно тя ще бъде свита от сегашните 30 на 25 комисари - по един за всяка страна-членка. Т.е. големите страни ще се откажат от втория си комисар, както е зафиксирано в Договора от Ница. Президентът на Комисията ще определя ресорите им. Под сурдинка сред дипломати от ЕС в Брюксел се говори, че вече трескаво се обмисляло, какви ресори още да се измислят, за да им се поставят смислени задачи. Новият шеф на Комисията на ЕС ще бъде определен в края юни, след европейските избори. Най-голямата фракция в Европейския парламент, консервативната Европейска народна партия, настоява президентът или президентката да бъде излъчен или излъчена от нейните редици. Възможни кандидати са в момента австрийският федерален канцлер Волфганг Шюсел и премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Не са изключени обаче и изненади. Новите комисари от присъединяващите се страни трябва да бъдат утвърдени от Съвета на минситрите на ЕС с квалифицирано мнозинство и в края на април да се подложат на прослушване в Европейски парламент. Цялата - тогава 30-членна комисия - ще бъде прогласувана от парламента през първата седмица на месец май. При това ще се проучва и миналото на кандидатите. Консерваторите вече оповестиха, че особено внимателно ще разследват бившите комунисти от Източна Европа. 15 години след падането на стената социалистите в европейския парламент отхвърлят това. Особено зле се гледа на новия комисар от Естония: Сиим Калас преди промяната е бил шеф на естонската ДСК. Данута Хюбнер от Полша също е била член на комунистическата ПОРП, но я напуска още преди промените в страната. Ако преговорите по европейската конституция някой ден стигнат до финализиране, то и съставът на комисията на ЕС би могъл отново да се промени след някоя и друга година. Сегашната проектоконституция предвижда намаляването на комисията от 25 на 15 души. Срещу това предложение протестират предимно малките страни, които се боят от загубата на влияние в Брюксел. Всъщност комисарите би трябвало според буквата на европейските договори да действат само в името на интересите на Европа като цяло, независимо от коя страна са самите. Практиката обаче показва,, че редица национални правителства се опитват чрез "своя" комисар да упражняват повече или по-малко натиск в Брюксел. Германският комисар в ЕС Гюнтер Верхойген от СДП би искал от ноември да продължи да работи и в новата комисия, само че в друг ресор. Досега той отговаря за разширяването и би могъл да поеме вътрешния пазар, за да коригира политиката на комисията на ЕС, която според федералното правителство в Берлин е "враждебно настроена спрямо индустрията". Втората германска комисарка - Михаеле Шрайер - от зелената партия, отговаряла досега за бюджета, ще трябва тогава да отпадне. Комисията на ЕС е институция с 20 хиляди служители, контролираща съблюдаването на европейските договори и процедури и управляваща обхващащи близо 100 милиарда евро бюджет. Комисията има единствена правото на законодателни предложения в ЕС, което й осигурава особено влиятелни позиции. Съветът на министрите и парламентът могат да гласуват само по директиви, разработени от комисията.