Майските събития във Франция през 1968

Париж, началото на май, 1968 година. Улични боеве, демонстрации, хаос.

"Ужасно е, стотици павета летят във въздуха, три коли са обърнати...аз съм на булевард Сен Жермен, пред мен една жена лежи на паважа, цялата в кръв...студентите пак нападат, назад...."

Протестите започват още в края на месец март заради арестите на множество студенти по време на

анти-виетнамски демонстрации

Но протестиращите също така настояват за премахване на на разделението на мъжки и женски общежития. Един от техните водачи тогава е Даниел Кон-Бендит, който по-късно се превръща във важна част от германската Зелена партия, а след това става и евродепутат.

"През цялата идна седмица ще направим всичко възможно, за да ни бъде дадено право да се изказваме политически - когато и където си поискаме, включително в този факултет", казва Бендит през май 1968-ма година. Но немеренията му не успяват, полицията затваря факуклтета, а след като студентите завземат Сорбоната, започват и арестите. Те на свой ред предизвикват още по-силна реакционна вълна и ноща на 10-ти срещу 11 май се превръща в

"Нощта на барикадите"

Тези събития оказват силно влияние на френската икономика. Работници масово не отиват на работа, положението е критично. Говори се за над 10 милиона стачкуващи. Правителството е поставено под натиск. И то действа. Минималната работна заплата се увеличава с една трета, пенсионната възраст е намалена.

Министър-председателят Жорж Помпиду казва тогава:

"Заплатите ще се покачат от юни със седем процента, от октомври с десет. Прието е и намаляване на работното време."

Въпреки това положението не се успкоява. Протестите и стачките продължават. Едва през юни животът в цяла Франция започва да се нормализира. Резултатите от проведените на 30 юни парламентарни избори са категорични - абсолютно мнозинство за Шарл де Гол. На пръв поглед майските събития от 68 година не допринасят за нищо фундаментално, но в един по-дългосрочен план те променят Франция и влиянието им е усетено в много части на света.