Мадона срещу Уил Смит

В днешни дни регистрираните членове на Демократическата партия в САЩ могат да бъдат и много приятно изненадани. Ако телефонът звънне, може да се окаже, че на отсрещната страна на линията е например Скарлет Йохансон. С чувствен глас тя вероятно настоятелно ще му обясни, че задължително трябва да гласува на предварителните избори и при това не за друг, а за Барак Обама. Гласът разбира се е на запис, но се усеща като истински. В интернет избирателите могат да видят видео клиповете "Йес уи кен" и "Уи ар дъ уанс". В тях звезди като Уил Смит, Джесика Алба или дори Джейми Фокс инсценират в поп вариант речите на Обама.

И Хилари Клинтън се отправя на победен ход с антураж от звезди като Мадона например. За нея ще пеят още Майкъл Джексън и Джон бон Джоуви. Политическото дефиле на звездите манифестира културната война за бъдещето на демократите. Тази културна война представлява сама по себе си конфликт на различни поколения.

Звездите са разделени на лагери

както никога по-рано. В момента известните личности, които по принцип се застъпват за тропическите гори и тибетските монаси, не трябва да се бъркат с индивидуалности. Поп и кино звездите са имена и лица, марки на едно културно течение. Който успее да спечели на своя страна някое лице-марка, автоматично се сдобива с невербален слоган.

Ако например Леонардо ди Каприо се появи в някой документален филм за климатичните промени, това ще бъде послание към младите, че

да живееш природосъобразно е секси

Обратното също се среща. Например ако Бисти бойс се ангажират в Тибет, това не означава непременно, че Далай Лама е готин тип, а че Бисти бойс в началото на 40-те си години вече се замислят не само за партита, бира и момичета, а и за световния мир.

В американската политика разпределението на ролите досега беше ясно.

Демократите винаги са залагали на блясъка на Холивуд

Републиканците на кънтри певци и по традиционни, не така шокиращи лица. В настоящия вътрешен, партиен, междупоколенчески конфликт при демократите обаче ролята на поп културата е в дисбаланс. Хилари Клинтън разполага с най-известните звезди, но Барак Обама има по-убедително послание. Отборът на Хилари, съставен предимно от по-стари крале и кралици на поп сцената, е сигнал за консенсус кво вадис, който не поставя под съмнение статуквото. Тази година това послание ще увековечи певицата Мадона, която ще пее в рамките на предизборната кампания на Клинтън в Кливланд. Джанет Джаксън пък проихожда от семейство, чиито най-известни хитове са 1969 година. А

Бон Джоуви може да стане дори лице на републиканците

Съвсем различна е ситуацията при Обама. Той е събрал около себе си млади и прохождащи звезди. Тях може би не всички ги познават, но затова пък - всеки втори под 30 години. Скарлет Йохансон отговаря за тези с по-изтънчени културни интереси, Джесика Алба за мамините момченца с късен пубертет, Уил Смит за постетническата младеж, която се вълнува от модата. Една дузина звезди и звездички поемат функцията на лица-марки сред различните субкултури. Именно с тях се свързва мнoгoобразието и отвореността на новото американско поколение.