Лайпцигският панаир на книгата е насочен към младите
13 март 2007
За Лайпцигския панаир на книгата обикновенно се говри като за като “по-малката сестра” на Франкфуртския панаир. Дали обаче е основателно да се говори за “малко” изложение – това е друг въпрос. От повторното си основаване си през 1991 година – след обединението на Германия – панаирът последователно се уголемява. И през тази година заявените изложители от 36 страни отново ще са с 5% повече отколкото през миналата година. Това е повод, шефът на изложението Оливер Циле да гледа оптимистично на бъдещето:
“Вероятно всяка година го казвам, но нека повторя и сега: Отново ни очаква едно успешно ново издание на Лайпцигския панаир на книгата, бъдете сърдечно добри дошли, благодаря ви.”
От повторното си създаване през 2001 година панаирът в Лайпциг търси и утвърждава свой собствен профил и лице, което да го отличава от останалите подобни изложения. Лайпцигчани са предоставили на Франкфуртския панаир на книгата да се занимава с въпроса за лицензите и авторските права, затова пък усилено развиват профила си на изложение за читателите и литературните посредници. Шефът на панаира Оливер Циле казва:
“Лайпцигският панаир на книгата през последните години се утвърди като голяма платформа за промоцията на излизащите през пролетта нови книжни издания – като празник на авторите и възможност да представят книгите си пред читателската публика, като възможност и за читателите да открият някой нов и интерес писател.”
Изложението предлага редица интересни прояви в рамките на панаирните дни – като например “Дългата Лайпцигска нощ на читателите”, която е насочена изключително към поколението на младите автори. Друга интересна проява е “Лайпциг чете”, на която тази година ще се представят утвъдени имена като носителят на нобелова награда за литература Гюнтер Грас, Мартин Валзер и др. С над 1900 подобни прояви, Лайпцигският панаир на книгата междувременно е най-големият читателски празник в Европа. Лайпциг не е толкова средище на утвърдените вече литературни звезди, колкото стартова възможност за млади, новоизгряващи таланти. Оливер Циле казва:
“Ако децата не четат книги, и като възрастни те няма да си купуват книги. Вторият наш основен акцент като панаир е, да посредничим при разпространението на онези стойности и съдържания, които са важни за подрастващите, да стимулираме читателските им навици и страст и точно в тази връзка Лайпциг междувременно играе решаваща роля.”
И действително – детската и младежка литература, заедно с източноевропейските издания и “книгите за слушане” междувременно са онова, което представлява “запазената марка “ на Лайпцигския панаир на книгата.