Курт Мазур в Кьолн

Един близо 78-годишен германски диригент в момента е на гребена на вълната. Курт Мазур е почетен музикален директор на Ню-Йоркската филхармония, главен диригент на Лондонския филхармоничен оркестър, музикален директор на Френския национален оркестър и почетен шеф-диригент на родния си Гевандхаузоркестър в Лайпциг, където в продължение на 26 години като капелмайстор не само създава забележителна музика, но и се ангажира политически като един от най-изявените опозиционери в града преди падането на Стената. Ето какво казва самият Мазур по този повод:

Мазур: Днес съм многократно по-силен отпреди поради една добре известна зависимост: онова, което не успява да ни убие, ни прави по-силни. Вярвам, че съм останал верен на себе си. Мои съученици от едно време често ми казват: Ти си същият като едно време.

Курт Мазур действително е едно най-големите имена сред своето поколение диригенти и германската публика винаги го посреща с аплодисменти, когато той гостува в страната. Така беше и в събота на концерта му с Френския национален оркестър в Кьолн, където Мазур отново демонстрира своето концентрирано усещане за изграждане на напрежение в симфоничната сюита Шехерезада от Николай Римски-Корсаков. Към тази оценка на вестник Кьолнишу Рундшау другият кьолнски вестник, Щаданцайгер, добавя кратък портрет на големия диригент: ”Маестрото е човек на сериозността, морала, задълбочеността, стигаща понякога до тежест. Качествата на геманския характер – точност, любов към реда и строгост – са залегнали във всички негови интерпретации, нищо, че вече от години поема музикални отговорности другаде по света: в Ню Йорк, Лондон или Париж.”

На коцнерта пред претъпканата зала на Кьолнската филхаромния (която побира близо три хиляди души) най-известният френски оркестър представи пред публиката три приличащи си произведения: Чиракът-магьосник от Пол Дюка по едноименната балада на Йохан Волфганг фон Гьоте, концерт за пиано от Морис Равел и спомената вече Шехерезада от Римски-Корсаков. Три пиеси, провокиращи фантазията на слушателя със историите, които разказват и с пъстро-пищната си оркестрация. Другата звезда на вечерта, младият, но вече световноизвестен френски пианист Жан-Ив Тибоде, също не изневери на реномето си като забележителен изпълнител на Равел. Чувството му за ритъм, мощният тон, който непрекъснато търпи преображения и най-сетне - почти маниакалната му вдаденост в музиката – всичко това му донесе дълги аплодисменти от ценителите на музиката в Кьолн. Колкото до самия оркестър, който е първият държавен оркестър във Франция – той едва ли се нуждае от повече комплименти: прецизен и по френски артистичен, съставът с очевидно удоволствие следваше сюжета на програмните произведения и германския си диригент. Между другото, през последните десетина година Френският национален оркестър предприе няколко много амбициозни регионални турнета, едно от които го отведе в края на 90-те и на Балканите.