Културна политика

Според едно изследване на българския Сорос Център за културната ситуация в Европа днес ЕС повече отвсякога има шанса културният живот да осъществи синтеза между локалното и глобалното.

Периферните култури вече са част от по-широко културно пространство, от един по-широк културен ареал, от евроинтеграцията. И двупосочната връзка между локално и глобално е добра база за съжителство. Само че,с около 35 млн. евро годишно европейският културен процес трудно може да бъде насърчен.

Едва 0,05% от годишния бюджет на Евросъюза се отделят за култура. Само толкова не е достатъчно за ефективно сътрудничество между европейските страни в областта на знанието и културата.Ако преди сме мислели за Европа преди всичко като за общ пазар на стоки, то днес Европа е най-вече пазар на идеи и ценности . С тези думи, с които откри вчера в Гьоте институт в София,конференцията за европейската културна политика, еврокомисарят по културата Ян Фигел всъщност изрази и променената гледна точка на ЕС за новото качество на ролята на културата в развитието на европейския проект.

Културата все още играе незаслужено маргинална роля в конструкцията на обединена Европа.Трябва да има някаква видимост, че Европа се интересува не само от кравите, но и от общоевропейското културно наследство.Това добави към думите на Ян Фигел и българската министърка по европейските въпроси Меглена Кунева,която също взе участие във вчерашната конференция.

Това бяха посланията на политиците, които обобщиха за аудиторията казаното на проведената в края на ноември в Берлин международна конференция за ролята на културата в Европа. Сред присъстващите бяха и ръководителят на Делегацията на ЕК в София-Димитрис Куркулас, посланик Харалд Киндерман, представители на неправителствения сектор, български писатели,поети,режисьори,учени.

От думите на политиците стана ясно,че през следващите години ЕС се заема да превърне многообразието от европейски култури от последна точка в дневния си ред в конкурентна сфера. Приемане на Европейска културна харта,която ще регламентира основните принципи на общоевропейската културна политика, общи проекти и програми, по-добро финансиране , междукултурен обмен, комуникация, участие в партньорски мрежи, мобилизиране на европейските фондове за целите на културата, използване на различни модели за взаимодействие между правителствата и третия сектор... - това са само някои от стъпките, чрез които обединена Европа ще интегрира по-ефективно културния компонент в развитието на Европейския съюз.

Казаното от политиците за европейския проект и неговата невъзможност без споделени културни ценности, бе «преведено» от неполитиците на езика на ежедневието.

В Европа има твърде много конформизъм.Хората все по-малко говорят с хората,които не мислят като тях.Културата на един нов неконформизъм към собствените предразсъдъци трябва да замени културата на конформизма в Европа, подчерта на форума българският политолог Иван Кръстев.

Картата на Европа трябва да се превърне в карта на културните клъстери, в карта на региони и градове като Кан, Париж, Милано, Берлин, които са територии на културно многообразие и взаимодействие. Вече е ясно,че културата е най-важната част от външната политика на Европа. Европа трябва да се възползва от продуктивната сила на съвкупността от култури,да превърне културното си многообразие в мост към други култури и религиозни светове, каза друг участник в срещата - социологът от Университета в Касел проф. Детлеф Ипсен.

Част от мненията, изразени във вчерашната дискусия, адаптираха към българския контекст темата на Берлинската конференция за приноса на културата за развитието на ЕС и за приноса на Европа в съвременния свят. Една от идеите бе да се създаде Балкански културен фонд, който да очертае приоритетите и да насърчи конкретни съвместни културни политики в региона на ЮИЕ.

На форума бяха посочени и конкретни факти за ситуацията в България.

Европа няма изисквания към България в областта на културата и образованието, затова и няма реформи в тези сфери, сподели българският издател Раймонд Вагенщайн.България не гледа в една посока с Европа в развитието на културата, добави още издателят и уточни,че в България,например, книгите се облагат с 20% ДДС-нещо,което не съществува в Европа.Затова и 50% от българите посочват ,че не четат книги, 20% казват,че отвреме-навремечетат и само 5-6% заявяват,че имат възможност редовно да си купуват нови книги.

Душа за Европа бе мотото на конференцията,организирана вчера в София от Гьоте ниститут. Душа за Европа бе и мотото, под което в края на ноември миналата година се проведе Берлинската конференция за европейска културна политика,която привлече интелектуалния и политическия елит на Европа.

Всъщност конференции, като проведената вчера в София, са продължението на Берлинската среща. Те показват, че Берлинският културен форум за ролята на общоевропейската култура в развититето на ЕС не е замислен като едноактно действие,а че е само началото за утвърждаване на идеята,че Европа освен дух, има и душа. Или както обобщи един от участниците в конференцията в София : Европа върна думата «душа» в публичния дебат.И това е нейното голямо постижение днес.