Културата като ежедневие

Преди три години посетих Холандия и открих, че оправданието „земя като една човешка длан” е валидно само за България. Два пъти по-голяма от Холандия и неизброим брой пъти по-въоръжена с всякакъв вид оправдания за своите несполуки. Тогава си мислех, че ако българи бяха поставени при географските условия като холандците, мрънкането и оправданията щяха да бъдат удавени от морето, но не върху това искам да обърна вниманието ви днес. В Холандия ме порази нещо друго, свързано с културата. Може би знаете, а може би не, че там много от прозорците нямат пердета и живота в къщите може да бъде наблюдаван отвън. Разбира се на самите холандци това не прави впечатление, но аз бях изключително любопитен и при всяка възможност гледах как тече този живот, толкова близък физически и всъщност толкова далечен. Разбира се правех го така, че да не ме забелязват и освен това интересът ми наистина бе чисто културен. Исках да видя как живеят холандците в частния си живот. Това, което забелязах, освен неизменния уют и вкус с който бяха обзаведени жилищата им беше честото присъствие на музикални инструменти в тях. Красиво пиано, небрежно подпряна китара или внимателно оставена цигулка често се виждаха през тези гостоприемно открити прозорци. Толкова често, че човек би помислил, че е попаднал в квартал на музиканти. Това усещане се подсилваше и от имената на улиците – Брамс, Шопен, Бетовен, Шуман…Забравих да кажа, че града беше Утрехт, но в Амстердам, како и в другите градове видях подобна гледка. Разбира се споменатия квартал беше съвсем обикновен за Холандия, а присъствието на музикални инструменти не означаваше непременно професионална обвързаност с музиката. Просто холандците се оказаха хора, които обичат да свирят за удоволствие и имат вкус към музиката. Много от тях и към класическата музика. В последното се убедих след най-разнообразни срещи, с най-различни хора. Мнозина бяха онези, които владееха някакъв музикален инструмент и за които класическата музика беше естествения музикален фон. Бяха отраснали с нея. Да не говорим, че каквато и да било силно гърмяща музика не можеше да се чуе нито в заведенията, нито от споменатите къщи. Искам да кажа, че сериозната музикална култура е нещо съвсем естествено там. Въпреки, че в областта на изкуствата Холандия е водеща в живописта. Там всъщност си дадох сметка колко рядко у нас може да се види музикален инструмент в частен дом. Колко рядко можете в частна къща да чуете жива музика, изпълнявана от стопаните, като тук не включвам старите градски песни, които в най-добрия случай завършват някоя пиянска вечер. За чалгата да не говорим. И колко рядко българските деца имат възможност да общуват с изкуството, не само с музиката, в естествената си среда – домът на своите родители. Впрочем другото, което видях в Холандия бяха претъпканите с книги библиотеки и много четящи хора. И ако в социализма книгите бяха и вид мода, нещо като отличителен белег от пролетариата, то сега те също изчезнаха от модерните домове. Все по-рядко ще видите библиотека в нечий дом, а още по-рядко ще откриете библиотека, събирана с вкус, т.е. с истинско отношение към книгите. Те са изместени от големия телевизор, а музикалните уредби „заместват” музикалните инструменти. Шума на чалгата превзе почти всяко място, населено с хора, а следите от човешка култура стават все по-малки и незабележими. Варварството процъфтява в България и това все повече ще се усеща в контраста със страни като Холандия. Защото не разликата в битовите условия и стандарта на живот ни държат далеч от Европа, колкото и близко да сме до нея, а пропастта, която все още ни дели от европейската култура – както във високите й постижения, така и във всекидневните й проявления. В ежедневието на така наречените обикновени хора.