“Крушенецът”

Томас Бернхард и Глен Гулд - гении, виртуози, самотници, маниаци, ироници, плувци срещу течението, култови фигури и същевременно елитарни творци. Бернхард - великият писател, който иска да бъде музикант. Гулд - великият музикант, който иска да бъде писател. Канадецът Гулд, загърбил приживе провинциалната си родина заради космополитизма на Ню Йорк, австриецът Бернхард, емигрирал посмъртно от омразната си алпийска република в съседна Германия. Паралелите между двамата могат навярно произволно дълго да кръжат около общата им съдба - клавишите - раздипляйки пласт след пласт, като в Бернхардово изречение или в Бахова фуга, изпълнена от Глен Гулд. Именно тази обща съдба – клавишите на пианото и на пишещата машина, които директно пораждат смисли - прави неизбежна и срещата им, макар само задочна, в романа "Крушенецът". “Аз съм канадски писател, който през свободното си време свири на пиано,” казва реалният Глен Гулд, който не е учил в Моцартеума заедно с Томас Бернхард. А реалният Томас Бернхард, който е учил в Моцартеума, чрез Аз-разказвача в “Крушенецът” прави успоредно признание: аз съм един неосъществен музикален виртуоз, който “просвирва” текстовете си до тяхната абсолютна перфектност.

Издател “Атлантис КЛ”, София, 2003