Краят на Пакта за стабилност за ютоизточна Европа

Юлия Дамянова разговаря със специалния координатор на Пакта за стабилност, Ерхард Бусек.

Пактът за стабилност за Югоизточна Европа бе създаден през 1999 година по инициатива на Европейския Съюз. Целта бе да се предостави дългосрочна и всеобхватна стратегия за предотвратяване на конфликти в региона, която да замести дотогавашната политика на международната общност, базираща се на намеса във вече съществуващи конфликти в Югоизточна Европа.

В края на май тази година бе решено да се създаде нов Съвет за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа, който до 2008 година да поеме функциите на Пакта за стабилност и с това - да сложи край на съществуването му.

Др. Бусек, защо бе решено да се изгради този нов Съвет?

Пактът за стабилност винаги е бил временен инструмент. Той бе управляван основно от Европейския Съюз, от Съединените Американски Щати и някои други страни, които не членуват в Евросъюза. Разделението на страните в Пакта е на страни-донори и такива, които получават помощи. Ние сме убедени, че този етап е вече надживян и че е време страните от региона сами да поемат отговорност. За това и форматът на Пакта за стабилност вече не е подходящ. Идеята бе дейността на патка да се предаде на институция с чисто регионален формат.

Чия бе инициативата за създаването на Съвета за регионално сътрудничество?

Европейската Комисия и Пактът за стабилност седнаха заедно да обсъдят как може да се осигури приемственост в това, което вече е постигнато и какви инструменти да се създадат, които да осигурят тази приемственост. И преди всичко, инструменти вътре в самия регион. Така че това беше предложение на Европейската Комисия и Пакта за стабилност към страните от региона, което бе прието единодушно.

На чело на новия Съвет ще застане генерален секретар. Вие вече веднъж казахте, че той трябва да е “силна политическа фигура от региона”. Бихте ли изброили няколко имена на възможни кандидати?

Със сигурност няма да споменавам имена. От политическия си опит знам, че това винаги е началото на края на всяка кандидатура. Това е нещо, което поставихме като наш принцип, но е въпрос на лично виждане на страните от региона дали ще последват този съвет.

Кое, според Вас, е най-голямото постижение на Пакта за стабилност в Югоизточна Европа за вече седемгодишното му съществуване?

Всъщност, това че страните от региона седят заедно на масата на преговорите. Лесно се забравя, че имаше четири войни, но въпреки това бе възможно в сравнително кратък срок всички страни от региона да седнат на една маса. Това свсем не означава, че всички проблеми са решени, но тук е налице готовността и за диалог, и за предприемане на съвместни действия. Второто нещо, което искам да спомена е чудесното развитие на демокрацията. С течение на времето в региона се утвържадават много добри стандарти в това отношение. Третата положителна страна е доброто икономическо развитие.

А имали области, за които, сега, поглеждайки назад, си казвате: “Това можехме да направим по-добре”, или “Това можехме да направим иначе”?

Има области, които бяха изключени от кръга на компетенциите на Пакта за стабилност. Винаги съм възприемал това като грешка, но успях да поправя някои неща. Сега, от края на май, Пактът ще се занимава и с теми като образование, наука и изследвания. Това трябваше да бъде направено много по-рано. Съжалявам също, че нито здравната, нито социалната система в тези страни са теми, които разглеждаме наистина в дълбочина. И третата област, за която, за съжаление нямам разрешение, е селското стопанство. В страните от региона има много силен процес на обезлюдяване. В комбинация с изключително ниската раждаемост, опасявам се, че това ще доведе до много проблеми. Преди всичко селските райони ще се превърнат в безлюдни територии и това е много лошо.

Предвижда се бъдещият Съвет за регионално сътрудничество да съсредоточи работата си върху пет приоритетни области – икономическо и социално развитие, инфраструктура, правосъдие и вътрешни работи, сътрудничество в областта на сигурността, създаване на човешки ресурси и парламентарно сътрудничество.