Кратък преглед на тазседмичните издания на списанията “Шпигел”, “Щерн”, “Фокус”

За първи път за България има отделено толкова много място в германско седмично списание. Със статията от “Щерн”, в която се анализира ситуацията в България преди членството й в ЕС, вече ви запознахме още миналата седмица. Иначе списанието посвещава броя си на възможностите за допълнително възнаграждение, към които прибягват все повече германци, нуждаещи се от допълнително средства. Далеч от реалността са темите на броевете в другите две седмични списания. “200-та най-добри филми по ДВД”, четем на корицата на списание “Фокус”, а списание “Шпигел” запознава читателите си подробно с най-новите изследвания на историците, занимащи се със “света на Средновековието”. И двете списания обаче спират вниманието си на една актуална тема от седмицата: изявлението на иранския президент Ахмадинеджад, според когото Израел трябва да бъде заличен от световната карта. “Фокус” предупреждава, че така Иран рискува мястото си в ООН. В статията четем:

Посланикът на Иран в ООН няма да бъде принуден да освободи така бързо мястото си в щабквартирата в Ню Йорк, но през идните дни и седмици той ще седи на един твърде горещ стол. За това ще трябва да благодари на президента си Махмуд Ахмадинеджад.

В член шести Хартата на ООН предвижда изключване на онзи, който нарушава редовно принципите й. Но макар някои държави, между които самят Израел и Турция, да са нарушавали поне дузина пъти резолюции на ООН, никой досега не е бил изключен от Световната организация. Пред тази крайна мярка има точно две бариери. Първо, две трети мнозинство в Общото събрание на ООН и второ, Съветът за сигурност трябва да репоръча изключванетона въпроснатадържава. По настояване на Израел още в петък се състоя извънредно заседание на Съвета за сигурност, коетопродължи до вечерта. Но въпреки че и Русия, иначе верен поддръжник на Иран, разкритикува последните тиради на омраза, заседанието завърши само с обичайното “остро осъждане”. Дори и САЩ се поколебаха. “Иран е член на ООН, но трябва най-после да започне да действа отговорно”, заяви говорител на американското външно министерство. Според Вашингтон това означава: спиране на ядрената програма, край на подкрепата за терористични групировки и свобода за иранския народ, коментира списание “Фокус”.

По същата тема списание “Шпигел” пише:

Във вътрешнополитически план първите сто дни от управлението на Ахмадинеджад преминават без значими промени. Той се грижи за имиджа си на близък до народа президент, като изхвърли всички скъпи килими от кабинета си. Само че обещаното пренасочване на средствата, идващи от нефтодобива, към джбовете на бедните, все още не се е състояло. А и корупцията в страната процъфтява. Всъщност неспособнотта да промени значително социалните отношения в Иран, карат външнополитическия дилетант Ахмадинеджад да се устреми към международната арена. Тезите му не са нови. Например, че основаването на Израел е резултат на многовековната агресия на Запада срещу исляма, или пък, затова че “ционисткото образование Израел” не бива да бъде признато. Това се знае от държавната доктрина на Хомейни насам. Хатами също дори и не помисли да установи официален контакт с Израел, но пък осъждаше окупаторската му политика. Само че Хатами никога не прибягна до лексиката, свързана с унищожаването на Израел, която днес използва Ахмадинеджад. Подобни заплахи и реторика на омраза не бяха чувани отдавна от страна на държавен ръководител в Техеран.

Дали наистина силният на думи Ахмадинеджад иска да създаде атомна бомба? Оръжейните инспектори от Виена, ръководени от носителя на Нобелова награда ал Барадей, все още не са намерили гореща следа и въпреки дългогодишната игра на котка и мишка, не са прекъснали контактите си с Техеран. Предполага се обаче, че през последните седмици в ядрената програма на Иран са направени решителни крачки в посока към създаване на атомна бомба. Според информации на списание “Шпигел” иранският президент е оглавил нов “Контролен център по атомни въпроси”, който се организира от неговите приятели- революционните гардове. По този начин Ахмадинеджад ще направлява директно всички посоки в развитието на ядрената програма. Контролният център разполага с неограничени финансови средства. За негов заместник- ръководител е назначен Фархад Рахбар от тайните служби, който впрочем управлява и държавния бюджет. Според тайни документи, целта на контролния център е, цитат: “ да доведе нещата докрай”, пише списание “Шпител” в статията си, посветена на Иран.